Близки, приятели и последователи се разделиха днес с Донка Паприкова, създателка на първия хоспис в България – организирана грижа за човека в последния стадий на живота му. Тя беше наричана „Българската майка Тереза“, въпреки че не харесваше това сравнение. През 1998 г. авторитетното издание Таймс в коледното си издание я представи в галерията си от личности под заглавието „Бъдещето на Европа“. През 2001 г. беше наградена с орден „Стара планина“, а през 2002 г. беше удостоена със званието „Почетен гражданин на София“.
* Информация на БНР, цитирана от Агенция „Фокус“
Донка Паприкова, наричана българската Майка Тереза, почина в 13 ч. на 1 ноември.
„Искаме бедните да станат по-малко бедни, самотните по-малко самотни“ – тези думи са на жената, основала Хоспис „Милосърдие“ – фондация, която се грижи за възрастни, самотни и немощни хора, повечето от които не могат да излизат от дома си.
Донка Паприкова е родена на 5 октомври 1915 г. в София. Учи в Немското училище „Санта Мария“, информира „Фокус“. Записва германистика в Софийския университет, учи социални науки в Люцерн. През 1950 г. се омъжва за Асен Стефанов Паприков – преводач. (Асен Паприков е син на Стефан Паприков и Теодора Паприкова – дългогодишна председателка на Дружество „Милосърдие“ в София. През 1951 г. се ражда дъщеря ѝ – Зоя Асенова Паприкова.).
Донка Паприкова посещава социални конгреси и социални заведения в Италия, Швейцария, Франция, Белгия. В България работи като социален съветник. През 1989 г., заедно със свои приятелки, започва да събира средства за благотворителна дейност и създават Дом „Майка Тереза“. Дейността на дома включва купуване на храна и разнасяне по домовете на възрастните. През 1994 г. движението се регистрира като Фондация „Хоспис Милосърдие“. През същата година се създава първият стационарен хоспис с пет легла.
През 2000 г. хосписът получава лиценз към Министерството на труда и социалната политика и е пререгистриран като благотворително дружество, което разчита на доброволци и спонсори. През 1997 г. Донка Паприкова получава най-високото отличие – „Норгел“ от Международния женски клуб във Франкфурт на Майн. През същата година е наградена за принос към развитието на граждаското общество в България. Получава и почетна статуетка от Националния център за социална рехабилитация – „Принос за доброто на инвалидите в България“.
През 1999 г. става жена на годината, през 2001 г. е наградена от министър-председателя на Република България – „За човечност, хуманност и добролюбие“. През 2002 г. получава Орден „Стара планина“.
** Източник: News.dir.bg
