В навечерието на Рождество Христово в Стара Загора излезе новият брой на сп. "Аязмо". Сред празничните теми присъства и една със съвсем непразничен привкус - спечелен конкурс за поезия със стихотворението "На Коледа" от архим. Серафим (Алексиев). Предлагаме ви коментара по темата на сп. Аязмо.
„На Коледа: Летете, снежинки, и бийте камбани!“… Знаете ли кой е авторът на това стихотворение? Много са православните християни, които ще разпознаят стила на архимандрит Серафим (Алексиев). Защото той е поет с почерк, който може да бъде разчетен. Той е творец, доказал на практика, че православната поезия не е оксиморон в капана на 20-ия век. Но много повече са хората, които не са чували за архимандрит Серафим и не познават неговото творчество. А има и такива, които злоупотребяват с този факт.
Стихотворението „На Коледа“ е спечелило „I място на Четвърти Коледен Творчески Фестивал“ (запазваме правописа) от името на Диана Станчева. Скрийншот от публикацията за наградата и коментарите под нея ви показваме, а самата публикация, преди редакционното приключване на броя, все още можеше да се види тук.
Не знаем кои са членовете на журито на този „Четвърти Коледен Творчески Фестивал“. Не знаем коя е Диана Станчева и дали изобщо съществува човек с това име, или някой е решил да се пошегува с висококомпетентното жури. Ако Диана Станчева съществува и се е включила в конкурса „добросъвестно“ – няма да се интересуваме от психопатологиите на подобно поведение. Нито от начетеността на журито ще се интересуваме. Ще се опитаме да видим положителното в тази трагикомична история. Да започнем от коментарите.
„Заслужава да бъде в читанката!“
Какво казват читателите? Разбира се, всички поздравяват Диана за наградата и изразяват възторга си от „нейната“ творба – т.е. от творбата на арх. Серафим. Ето как поезията на монаха въздейства на съвременния читател:
Христина Маджарова: Честита награда! Невероятно стихотворение, много смислено. Затопля душите!
Венцислав Енчев: По детски чисто и ясно, без да е повърхностно. Може би така трябва да се пише. Поздрави.
Анна Станоева: Абсолютно заслужена награда. Стилът ми напомня на някой от големите поети, имам предвид словореда, а и използваните думи, обаче не зацепвам на кой точно. Във всеки случай стихът е перфектен. Поздравления за наградата!
Нели Вангелова: Честита награда, Диана! Хубав дебют!
Ласка Александрова: Много красиво и ведро. Честито!
Георги Ванчев: Картината е чиста и непорочна като детска песничка. Заслужава да бъде в читанката! Честито на победителя!
Елица Ангелова: Заслужена награда, Диана! Честито! Поздравления за красивото послание на стиха ти!
Татяна Борисова: Чудесен стих, изпълнен с чистота!
И т.н., и т.н. Някои от коментиращите са копирали и поставили цитати от стихотворението, като израз на одобрение и сърдечно възприятие.
Тази история ни накара да потърсим доколко и как присъства в интернет поезията на архимандрит Серафим (Алексиев).
Народната поезия на архимандрит Серафим
Оказва се, че някои стихове на арх. Серафим са широко разпространени, макар и анонимно. Те са се превърнали в част от „народната лексиконна“ поезия. Това явление е познато у нас още от времето на старите градски песни, та до ден днешен. По-зрелите ни читатели си спомнят модата на лексикона – своеобразен „речник“ на спомените, колекция от паметни чувства и мигове, която се споделяше с най-близки приятели, и където (предимно анонимно) се преписваха на ръка стихове на големи поети; нещо като старомоден хартиен вариант на днешните социални мрежи.
Част от поезията на архимандрит Серафим е доста популярна във фейсбук – най-вече негови стихотворения, посветени на Рождество Христово и на Великден. Рядко се цитира името му като автор – това е по-скоро изключение. Но стиховете му присъстват на най-невероятни места: лични профили, форуми като „БГ мама“, протестантски електронни издания, сайтове, посветени на някои игри в мрежата, интернет страници на училища и др. На повечето места, макар и да не е посочен авторът, стиховете са предадени коректно. Но има и случаи, когато са експлоатирани „частично“ и преиначени до неузнаваемост. Например на сайта на общински детски комплекс в един от големите ни градове. Там фаворит отново е стихотворението „На Коледа“, но ето по този начин (отново сме запазили правописа):
„Летете снежинки и бийте камбани! / Че днес е Коледа – празник голям! / „Алегра“ на всички ви концерт подари, / наслада и щастие дори и за миг.“ Няма да цитираме докрай. Продължението е прочувствено и драматично, в стила на възрожденските времена, предхождащи „Изгубена Станка“ и „Злочеста Кръстинка“. Но както се казва, хубостта всеки я вижда според мярката си.
Преди няколко години изпълнителят Васил Петров зарадва почитателите си с песен по стихове на архимандрит Серафим. Този факт няма нищо общо с явленията, за които говорим, но е впечатляващо, когато популярната светска музика се обръща към текст, създаден от един монах.
Този случай допълва спектъра на своеобразната популярност на стиховете на архимандрит Серафим. Оказва се, че поезията му стига до сърцата на хората, че те я обичат и споделят.
В началото написахме, че плагиат е спечелил конкурс със стихотворение на архимандрит Серафим. Всъщност не е така. Конкурсът е спечелен от самото стихотворение. Наградата е за него – за стихотворението „На Коледа“. То заслужава да бъде четено, заслужава да бъде отличено. И както казва един човек в коментарите: „Заслужава да бъде в читанката!“.
Хиляди хора са прочели стихотворението „На Коледа“ покрай този злополучен конкурс. Неведоми са пътищата Господни: поради немощите си, един объркан човек реши да открадне, ала в срамотния си жест неволно се превърна в светлоносец. И не той печели награда. Наградата е за архимандрит Серафим.
А ето и самото стихотворение "На Коледа" от архим. Серафим:
Летете, снежинки, и бийте камбани!
Че утре е Коледа — празник голям!
Белейте се вие, обширни поляни!
Светът да е бял, да е чист като храм!
Че в църква когато Христос занаднича
от Свойте икони към нашия свят,
да види земята на рай че прилича,
че сипе небето над нас благодат!
Летете, снежинки! Застилайте всичко —
и чувства небратски, и локви, и смет,
и болки, и скърби в сърцето самичко!
Да бъде днес бяло и радостно вред!
Да няма в дворовете купища кални!
Да няма в душите от злост ни следа!
Над скърби незнайни, над сълзи печални
да грей Витлеемската чудна звезда!
