През последните месеци се е увеличил броят на сигналите в полицията, Дирекция "Вероизповедания" на МС и центровете за борба със сектите, подадени от родители на младежи, попаднали под влиянието на деструктивни култове, съобщават от Центъра за проучване на нови религиозни движения. Същата тенденция е забелязана в съседните ни страни – Румъния и Сърбия. Целевата група са тийнейджъри между 14 и 18 години от големите градове. „Сектите се насочват към младежите, които вече имат лична карта и са сравнително самостоятелни в придвижването си из града, във взимането на решения, в достъпа до интернет“ - разказва Станислава Кьосева от Центъра за проучване на нови религиозни движения (тук). Именно интернет е мястото, през което подрастващите осъществяват връзка с членовете на сектата. След като попаднат под влиянието на деструктивния култ, младежите посещават „офиса“ на сектата, но контактът с другите членове не се прекъсва след прибирането в къщи. През интернет децата продължават да са във връзка с гуруто или други членове на групата или кръга. „Много родители са спокойни, като виждат, че децата им си стоят в къщи, не посещават сбирките на сектата и решават, че са успели да ги откъснат от вредното им влияние, но всъщност контактът не е прекъснат и младежите продължава да 'затъват'“ - допълва г-жа Кьосева, която работи с деца, жертви на секти и техните родители.
Особено актуални сред тийнейджърите са сектите, основани на историите за демони, ангели, повлияни от популярните сред младежите книги за вампири и борбата между доброто и злото.
„Тревожно е това, че родителите много късно забелязват, че детето им е под влияние на някакъв деструктивен култ“ - отбелязва Станислава Кьосева. Трудното ежедневие кара родителите да хвърлят всички сили за прехраната и издръжката на семейството и децата остават без необходимото внимание. Най-често жертви на сектите стават младежи от непълни семейства, в които единият от родителите липсва. Дисхармонията в семейството, липсата на родител, проблемите между бащата и майката карат младежите да търсят любов и внимание на друго място.
„В сектата говорят на тийнейджърите за това, колко са значими в света, че имат мисия, за която са призвани, но опасното е, че им внушават, че тази мисия може да бъде изпълнена и от отвъдното“ - каза г-жа Кьосева.
„Младежите са самотни, търсят общност и изява, и сектата им дава тази възможност, - обяснява механизма на вербуване дългогодишната учителка Ваня Георгиева. - Училището вече не предлага извънучебни дейности, в частните центрове всичко се заплаща. Затова българските тийнейджъри са идеалната мишена за сектите“.
„Сектата предлага изживяването на една фантазия, дава възможност на детето на остане в света на фантазното, където то е в състояние да направи всичко – да е демон или ангел, да преживее силни емоции, да влияе на света“, разказва Н. Н., която в момента води битка да изведе дъщеря си от влиянието на секта и не иска името й да става известно, защото се страхува за детето си и за себе си.
След първоначалния шок от новината, че детето им е в секта, родителите се питат, какво да правят. В българското общество няма информация, как трябва да се постъпи в такава ситуация. Обикновено те се обръщат към полицията, където подават жалба, но обикновено в полицията няма специалисти по сектите. Жалба може да се подаде и в Дирекция "Вероизповедания", от където започват разследване на съответната организация и нейната дейност.
Напускането на сектата е изключително трудно действие. Скандалите и заплахите от страна на родителите не могат да помогнат, а само влошават положението. Затова специалистите от Центъра за проучване на нови религиозни движения съветват родителите да не изпадат в паника, защото това води до действия, които могат да влошат нещата. Прилагането на насилие само спомага за затварянето на тийнейджъра. В Центъра предлагат безплатни консултации за родителите и децата. „Много ми помогна това, че видях хора, които искат да ми помогнат, които разбират болката ми и са ми съмишленици, - споделя Н. Н. – Но тъй като вече бях доста предпазлива, поисках първо аз да се срещна с експерта на Центъра, а след това доведох дъщеря си.“
В София има два центъра, специализирани за работа с жертвите на сектантско влияние, които правят, каквото е по силите им в тази насока. В същото време опитът от последните месеци показва, че предизвикателствата пред подобен род организации са много големи. Докато в центровете работят предимно доброволци (богослови и др.) без заплащане и без финансови ресурси, в сектите начините за вербуване на младежи се разработват от психолози, използвайки специални техники за влияние и контрол над членовете. В работата по „измъкването“ на децата от сектата би трябвало да участва и психолог, който е наясно с начините на влияние и как да им се противопоставят. „След като разбрах,че дъщеря ми е попаднала в секта, изпаднах в стрес, не бях на себе си, - разказва Н. Н. - След разговора с хората от Центъра много неща ми се изясниха, дъщеря ми също разбра, че е била манипулирана, но все още не е ясно, какво тя ще предприеме занапред. Но сега чувствам, че имам нужда от психолог, защото не знам как да се държа с дъщеря си, не знам как да преодолея страха и несигурността, които ме потискат, а тя също трябва да поговори със специалист, защото е много объркана…“
За съжаление все още няма психолози, които са специализирали именно за работа с жертви на секти. Въпреки че богословските факултети у нас разработват нови и актуални учебни програми, не са отговорили на тази потребност, нито са се занимавали с нея.
Църквата също все още не е подготвена за това предизвикателство. Неделните училища (там, където ги има) обхващат предимно децата от началното училище, в катехизичните курсове се записват възрастни хора, над 20 години. Младежите остават извън полезрението на прицърковните училища. Същевременно работа с тях е много отговорна и нелека. „Всичко, което сектата предлага, е атрактивно; ако се разработят алтернативни програми за превенция, те трябва също да са атрактивни, така че да „грабнат“ децата. Сухи лекции и наставления нямат смисъл при тях, - споделя Н. Н. - Но в същото време смятам, че именно Църквата би могла да даде всичко онова, от което човек в такава ситуация има нужда – перспектива, общност, молитва. Защото нашите човешки възможности са ограничени – и на експертите в центровете, и на психолозите, и на учителите. Оттам нататък е молитвата и предаването в Божиите ръце“.
Излизането от сектата не е въпрос на еднократно решение. Това е дълъг процес на промяна на мисленето, на светогледа, на отношението към себе си, света и близките. Това е една дълга и тежка битка, в която децата имат нужда от много любов и подкрепа, за да се „върнат“ в света, да се ресоциализират. Това е една невидима за мнозина битка, която се води тихо, далече от декларациите и заявленията на политиците и висшите църковници. На бойното поле срещу организираните секти са няколко доброволци от антисектантските центрове и най-голямата сила на света - майките, готови на всичко, за да спасят децата си. Те търсят съмишленици.
