Проф. Чавдар Славов, шеф на Клиниката по урология в Александровска болница, призова Българската църква да насърчи извършването на трансплантации в страната. Той дава за пример Римокатолическата църква. "Опитът показва, че католическите страни са начело по брой на трансплантациите", казва проф. Славов, цитиран от в. Стандарт.
"През последните 5-6 г. Хърватия направи бум в органните присаждания, въпреки че не е член на ЕС. Би трябвало и Българската православна църква да се произнесе официално в защита на трансплантациите и кръводаряването, които са най-висок израз на човешки хуманизъм. Нашите духовници могат да обяснят, че ще бъдат опростени греховете на този, чиито роднини са дали съгласието си да стане донор при установена мозъчна смърт. Чрез трансплантация на сърцето, черния дроб и двата бъбрека, се спасяват четирима души. Но и един живот да се спаси, е невероятен жест на благородство".
Припомняме, че през 2007 г. Св. Синод излезе със становище по отношение на донорството, в което се казва: "Българската православна църква възприема донорството, и в проекция – трансплантациите, като изява на любов, като вид алтруизъм. Да обичаш означава безкористно и безрезервно себеотдаване, така както Всемогъщият по неизмеримата Си милост е изпълнил света с благà за всички - „Благ е Господ към всички, и Неговите щедрости са върху всичките Му дела” (Пс. 144:9). Донор означава “дарител”, събрат, който дарява не просто орган, а живот и надежда. Даряване означава осъзнато, ненасилствено и свободно взето решение".
В становището обаче се твърди също, че донорството в България е напълно компрометирано и е необходима цялостна и радикална промяна в това отношение, за да се избегне търговията с органи и да не се оскърбява човешката личност. По повод членството на Старозагорския митрополит Галактион в скандалната Тъканна Банка „Остеоцентър България“, Св. Синод заяви, че не е упълномощавал никого да участва в такива организации от името на Църквата.
Православната и Римокатолическата църква имат общото мнение, че трансплантация е възможна само при изричното съгласие на донора или в краен случай на неговите роднини. Най-големи етични проблеми предизвиква трансплантацията на органи на починал човек, тъй като неговата смърт трябва да бъде безспорна.
