На 6 декември от 9 ч. еп. Николай, отбелязващ и деня на своя небесен покровител, отслужи празнична литургия в т. нар. руска църква в столицата. Храмът, който е подворие на РПЦ, е посветен на св. Николай Чудотворец и празнува днес храмовия си празник.
Независимо че Московска патриаршия използва стария стил (календар), в подворието ѝ у нас се служи по нов стил, както е в БПЦ.
Руската църква в София е построена преди преврата от 1917 г. като посолски (или „легационен“) храм в чертите на императорското руско посолство в българската столица (в карето между улиците „Цар Освободител“, „Г. С. Раковски“, „Г. Бенковски“ и „Московска“). След това обаче храмът не е представлявал особен интерес за болшевишкото посолство, а на всичко отгоре вече е бил в ръцете на архиереи и свещеници, избягали заедно с многобройните руски множества и цели войскови части, потърсили убежище в различни страни, сред които и България.
Все пак съветското правителство не се е примирило с това положение на нещата и е решило да предостави храма на БПЦ, но за български енорийски храм, а не за руските братя, които при това не са могли да влизат в официално литургийно общение с българския клир поради продължаващата схизма, наложена ни от Константинополската Вселенска патриаршия (1872 г.).
Софийски митрополит Стефан приема предложението, но по свое решение предоставя на руската емиграция едноименния храм „Св. Николай Мирликийски“ на ул. „Калоян“, сравнително нов и значително просторен. По време на бомбардировките над София през Втората световна война обаче този храм (още като руски) е разрушен, а след войната е възстановен като съвсем малък параклис, отпосле малко разширен (храм „Св. Николай Мирликийски“ до „стария Кореком“). Той вече не е бил енорийски храм, а е имал статут на „патриаршеска капела“, понеже се е намирал срещу сградата на митрополията и на „патриаршията“, както обикновено се нарича жилището на патриарха в сградата на митрополията. Дълги години там служи изрядният и много деен свещеник Стефан Енев, после преместен в храм „Св. Йоан Рилски“ в СДСеминария, тогава „Дворец на пионерите“.
След войната отношенията на руските емигрантски общини у нас с РПЦ се подобряват, а техният глава, архиеп. Серафим (Соболев), става официален представител на РПЦ в България. Така руската църква се връща на мястото си, а след 1970 г. посолството се премества в столичния квартал „Изток“. Така храмът се оказва сред хубава градина и е една от най-красивите сгради в центъра на София, но преди всичко е притегателен център за много православни християни от различни народности, които търсят утеха в богослужбите и при гроба на архиеп. Серафим.
