Разкритата раннохристиянска църква от VI век в местността Градище, непосредствено до прохода Вратцата край Враца, открита наред с много други градежи и артефакти, е резултат от археологическото проучване през тази година на Нарцис Торбов, Александра Петрова и регионалния исторически музей.
Археологическите разкопки в местността Градище започнаха тази година на 14 юни, разказва археологът Нарцис Торбов. Те ще приключат вероятно на 15 ноември, а продължителността на проучването е определена от най-различни обстоятелства. Сред тях е и разкритата раннохристиянска църква със значителни размери. Необходимо е тя да бъде окончателно изследвана. Дължината на храма е около 20 метра. Той е с апсида, чието външно лице е тристенно с дължина на всяка стена 2.20 метра. Вътрешността на апсидата е полукръгла с приблизителен диаметър 4.50 метра. Същинската част на църквата е с ширина около 6 метра и дължина без апсидата 6.35 метра, а дебелината на зида е 1-1.25 метра. Според археолозите, не може да бъде разкрито външното лице на северната стена на църквата поради обстоятелството, че през Средновековието непосредствено до нея е изграден зид и нейното разкриване би довело до разрушаването му. В западна посока тя е демонтирана – камъните са взети и използвани за по-късни градежи. Запазена е само субструкцията – основите на южната стена на храма – поради голямата денвилация и ерозията на терена.
Стените на църквата са изградени от добре одялани варовикови камъни и пясъчник, споени с бял варов разтвор. Височината на апсидата е запазена над 1.50 метра и външното й лице е измазано с хоросан. Разкритите до момента находки свидетелстват, че храмът е изграден в VI век, казва Нарцис Торбов. В хода на проучването археолозите са намерили бронзова игла, използвана като тоалетна принадлежност. Главата й е оформена като многостенна призма, а всяка от стените й е украсена с врязана окръжност с обозначен център. Открита е и малка бронзова тока, красяла облеклото на жена от аристократичен произход. Най-интересната находка е амулет от бронз с триъгълна форма. Той е носен на шията, за което свидетелства малкият отвор в единия му край. Използван е като печат – върху гърба му има изображение, изтрито от дългата употреба – вероятно бягаща кошута. В хода на проучването е намерена и бронзова монета от император Юстиниан I (527-565), която е горяла. Тези находки и обстоятелството, че до момента не са открити материали, по-късни от VI век, дава възможност да се предположи, че църквата е изградена през това столетие и е разрушена по време на заселването на славяните на Балканския полуостров, смята археологът Нарцис Торбов. През Средновековието върху нея са издигнати други постройки, част от които са рухнали по време на османското владичество.
Наличието на тази църква в местността Градище доказва, че античното селище се разраства по време на Ранна Византия. Археологическите материали, разкрити през предходните години, също свидетелстват за това. През 1985 година археолозите Богдан Николов и Пламен Иванов проучват част от крепостната стена, изградена през Средновековието. Те намират ранновизантийски материали, включително и монета от император Юстиниан I. През 2007 година сегашният екип продължава проучването. То е съсредоточено в разкриването на централното укрепление на крепостта – цитаделата. Археологическият екип е намерил накити и монети от времето на императорите Юстин I и Юстиниан I. Най-значимото откритие е направено през 2009 година - оловен печат, с който са скрепявани важни документи или луксозни стоки, изпратени от Константинопол. Върху лицевата му част е изобразена главата на император Юстиниан и има надпис DN IVSTINI[..]NVS PP AVG. От обратната страна е изобразена богинята Виктория, която държи венци. През 2009 година екипът установява със сигурност, че южната стена на голямото помещение – което е било казарма, използвана през Средновековието, е изградена по-рано през VI век и е застроена допълнително по-късно. Тя е част от отбранителна система, която по времето на Втората Българска държава е разширена и се оформя цялата крепост, около която възниква средновековният град. След падането на българските земи под османска власт, населението се преселва в източна посока и е създадена съвременна Враца.
Според Нарцис Торбов, тук е мястото да бъде даден отговор на въпроса защо по времето на император Юстиниан античното селище в местността Градище се разраства, укрепено е с крепостна стена и е изграден християнски храм. Отговорът е пряко свързан с личността и делото на този император. Археологическите проучвания в местността Градище през 2007-2009 година и разкритата ранносредновековна църква през този археологически сезон дават основание да се твърди, че посочената от Прокопий Кесарийски крепост Валве е именно укреплението при Враца. Следователно античното селище, създадено, за да държи под контрол подстъпите към медните мини във Врачанския балкан, прераства в крепост именно по времето на император Юстиниан. Изграждането на храма свидетелства, че тази крепост не е имала само военно предназначение. Селището е играело важна роля в духовния живот на северозападните територии на Балканския полуостров, включени в рамките на Ранна Византия. Построяването на църквата вероятно е свързано с утвърждаването на християнството в земите на тракийското племе трибали, уточнява археологът Нарцис Торбов.
Наличието на тази църква в местността Градище доказва, че античното селище се разраства по време на Ранна Византия. Археологическите материали, разкрити през предходните години, също свидетелстват за това. През 1985 година археолозите Богдан Николов и Пламен Иванов проучват част от крепостната стена, изградена през Средновековието. Те намират ранновизантийски материали, включително и монета от император Юстиниан I. През 2007 година сегашният екип продължава проучването. То е съсредоточено в разкриването на централното укрепление на крепостта – цитаделата. Археологическият екип е намерил накити и монети от времето на императорите Юстин I и Юстиниан I. Най-значимото откритие е направено през 2009 година - оловен печат, с който са скрепявани важни документи или луксозни стоки, изпратени от Константинопол. Върху лицевата му част е изобразена главата на император Юстиниан и има надпис DN IVSTINI[..]NVS PP AVG. От обратната страна е изобразена богинята Виктория, която държи венци. През 2009 година екипът установява със сигурност, че южната стена на голямото помещение – което е било казарма, използвана през Средновековието, е изградена по-рано през VI век и е застроена допълнително по-късно. Тя е част от отбранителна система, която по времето на Втората Българска държава е разширена и се оформя цялата крепост, около която възниква средновековният град. След падането на българските земи под османска власт, населението се преселва в източна посока и е създадена съвременна Враца.
Според Нарцис Торбов, тук е мястото да бъде даден отговор на въпроса защо по времето на император Юстиниан античното селище в местността Градище се разраства, укрепено е с крепостна стена и е изграден християнски храм. Отговорът е пряко свързан с личността и делото на този император. Археологическите проучвания в местността Градище през 2007-2009 година и разкритата ранносредновековна църква през този археологически сезон дават основание да се твърди, че посочената от Прокопий Кесарийски крепост Валве е именно укреплението при Враца. Следователно античното селище, създадено, за да държи под контрол подстъпите към медните мини във Врачанския балкан, прераства в крепост именно по времето на император Юстиниан. Изграждането на храма свидетелства, че тази крепост не е имала само военно предназначение. Селището е играело важна роля в духовния живот на северозападните територии на Балканския полуостров, включени в рамките на Ранна Византия. Построяването на църквата вероятно е свързано с утвърждаването на християнството в земите на тракийското племе трибали, уточнява археологът Нарцис Торбов.
