Доживяхме масони да започнат да се грижат за християнската просвета на българите по света и у нас... През тази седмица тамплиерите представиха в Народната библиотека луксозен албум "Българи светци", който издават съвместно с издателство "Тангра". Четем в ресорния по темата вестник "Стандарт" (тук), че великият приор на ордена и масон Румен Ралчев обявил, че от приорат България смятали да раздават безплатно книгата на общностите ни по света. Бройките са предвидени и за районите със смесено население. С това отговаряли на някакви "клевети по техен адрес", че били проводници на католицизма в България, докато те били "чисти православни". Де да беше само на католицизма, щяхме да плеснем с ръце и да се прегърнем. На какво са проводници тамплиерите обаче е обект на друга статия, а тук ще се ограничим с коментар на очевидното. А именно, че в пиар стратегията на масони и масоноподобни организации по света и у нас все по-ясно се откроява прокарването на идеята за масонството като светски авангард на Църквата. Нещо като "дружески" настроен светски елит, който издава християнски книги (само луксозни), ремонтира църкви, потупва окуражително владици и амбициозни свещеници по раменете, дава някой лев за една или друга идея и се усмихва. "Колко им е акълът на християните, потупай ги по рамото, покани ги на някое лъскаво парти, хеле пък в резиденция, и те цял живот ще ти бъдат признателни, че си ги извел за малко от гетото, което обитават, и си ги поставил на една маса със силните на деня... Ще се топлят с тоя спомен дни наред и ще дадат мило и драго да им се случи отново. Нека си вярват в каквото искат, безобидни душици са, комплексирани и най-важното - не са скъпи..."
Триумфиращата пиар стратегия на тамплиери и сие за просвета, благотворителност и християнска мисия ярко контрастира с липсата на ясно църковно послание в обществото, но и на елементарно човешко уважение в църковните среди. Човек ще рече, че кой знае какво има да делим на църковната нива и кой знае каква дейност се развива, та да има разправии за плодовете й. Последното проличава особено грозно на такива лустросани светски събития - авторите на албума за българските светци не пропуснали да изкажат мнение (евфимистично се изразяваме, за да не споменем "оплювка") за другия луксозен албум на църковна тематика ("Летопис на Българската църква"), излязъл тези дни... Кой какъв бил, защо бил и как бил... Добре, че Църквата не се крепеше на луксозни албуми, а на други работи.
Проблемът е, че нищо в църковните отношения днес не е на принципна основа - нито критиките, нито похвалите, нито инициативите, нито санкциите са заради правдата - Христова или просто човешка. Всичко е на лична основа и първосигнална реакция. "Но така е в БПЦ-то", по израза на един амбициозен архимандрит, сънуващ епископски корони. Срамна работа. Хора не можем да бъдем, пък християни сме тръгнали да ставаме. Един днешен старец пише, че Господ неслучайно слага розови очила на новоначалните в Църквата, защото, ако веднага видят отношенията между "християните", ще се отчаят и ще я напуснат, преди още да са видели Христос. После обаче, когато човек вкуси, "колко благ е Господ", той трябва да свали очилата и да види нещата такива, каквито са. И в болката, която ще изпита, Христос ще бъде с него, давайки му сили да не се отчае - благодатните сили на мъченичеството.
Гледайки зачестилите умилни кадри на църковно-масонско сътрудничество "Церкви и отечеству на пользу", на епископи посред възрастни хора, които си играят на рицари и дами, и т. н., и т. н., човек разбира парадоксалните думи на един светогорски монах за днешния църковен живот: "По напълно непонятни причини Светият Дух настоява това да е Неговата Църква"... Господи, прости ни!
Проблемът е, че нищо в църковните отношения днес не е на принципна основа - нито критиките, нито похвалите, нито инициативите, нито санкциите са заради правдата - Христова или просто човешка. Всичко е на лична основа и първосигнална реакция. "Но така е в БПЦ-то", по израза на един амбициозен архимандрит, сънуващ епископски корони. Срамна работа. Хора не можем да бъдем, пък християни сме тръгнали да ставаме. Един днешен старец пише, че Господ неслучайно слага розови очила на новоначалните в Църквата, защото, ако веднага видят отношенията между "християните", ще се отчаят и ще я напуснат, преди още да са видели Христос. После обаче, когато човек вкуси, "колко благ е Господ", той трябва да свали очилата и да види нещата такива, каквито са. И в болката, която ще изпита, Христос ще бъде с него, давайки му сили да не се отчае - благодатните сили на мъченичеството.
Гледайки зачестилите умилни кадри на църковно-масонско сътрудничество "Церкви и отечеству на пользу", на епископи посред възрастни хора, които си играят на рицари и дами, и т. н., и т. н., човек разбира парадоксалните думи на един светогорски монах за днешния църковен живот: "По напълно непонятни причини Светият Дух настоява това да е Неговата Църква"... Господи, прости ни!
