Имаше един такъв виц за пожарникарите, които на тревожните повторни повиквания на засегнати от пожар граждани отговаряли: "Поддържайте огъня, идваме!" Работата сега е, че пожарната команда на Св. Синод не е решила дали и кога ще тръгне за Букурещ да гаси пламналата сламена колиба на уж добросъседските ни църковни отношения с Румъния. И е естествено, че тя може да си изгори, докато кворумът на синода ни се намери, та почнат да мислят откъде да вземат вода, откъде - кофи, с брадви ли да пресекат пожара на небратското коварство или да подпалят контра-пожар, за да се спре това бедствие. А бедствието не е в този само храм, който ни е даден заради отнетите множество други храмове. То отдавна дава тревожни сигнали с претенциите към влашките села отсам Дунава, от години наблюдаваме и подпалените пожарища сред влашките общности в съседна Сърбия, в Македония, в Гърция, възстановяването на румънски митрополии от фашистко време в Молдова и Украйна. Комшийският Синдром на придобита индиферентност към не-румънците (СПИН-рум), дума да няма, е в разрез с апостол Павловата препоръка да не се прави разлика в Църквата между народности, но кой ти гледа днес тия "остарели" принципи! А твърдението на апостола на народите, че "всички ние сме едно в Иисус Христос", се допуска само, ако сме "едно" под някого, дето иска да властва, където и да се намира той из православната вселена... Боже, пази Православието от такива църковни князе!
