През последните две години стана публично достояние спорът между Пловдивска митрополия и Съюза на архитектите в България за собствеността над манастира "Св. Кирик и Юлита". Митрополитът се позовава на правото на БПЦ да владее един манастир, строен за религиозни цели. Съюзът на архитектите пък настоява, че този манастир бил изоставен, изгорен и те го възстановили от основи, та затова имали право да го владеят. Напоследък доста се пише в нашия сайт за "частни" църкви и параклиси, а горе-долу и в този случай натам отиват нещата. Но направи впечатление писаното във връзка със съдебното дело между двете институции: манастирът или според другите "творческата база" била място за симпозиуми и срещи, затова били "изградени ателиета, ресторант, библиотека, фитнес и билярд". Тук вече чашата на разбирането ми не преля, а направо се разля! Има най-различни "творчески бази" по света и у нас, в някои може и да има по една билярдна маса, а и фитнес-помещение. Ама все пак господа архитектите ни са възстановили манастир, а не SPA-център или спортен комплекс... Очаква се всеки дипломиран архитект да разбира разликата. Наистина ли имаше нужда да устройват и фитнес-зали? Тогава как да повярваме, че единствено творческият им устрем ги кара да настояват да владеят манастира? И ако загубят делото, сигурно ще тръгнат да се жалват в Страсбург, а? Лошото е, че там, в сградата на Европейския съд, със сигурност няма билярд и фитнес!
