За патриаршията по патриаршески!

10 май 1953 г. е бележита дата - възстановява се патриаршеското достойнство на Българската църква. Избран е първият патриарх след великия свети Евтимий Търновски. Показателно за значението на този акт е и несъгласието с него на някои църкви (то се знае кои). Оттогава и досега този ден е и ще бъде празник за БПЦ.

"Да, ама не!" - обичаше да казва знаков демократичен журналист. През последните години изведнъж митрополитите заимаха прекалено много работа тъкмо на този ден и почнаха да правят синодното съслужение и молебен за Патриаршията ни на 11 май, та с един масраф (разноски - тур.) минаваха. Дето бях писал преди 15-ина години, че от много работа свещениците не могат да си гледат работата ("идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина, и Светия Дух, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал"), прескачайки три от четирите повели на Спасителя и наблягайки на кръщавките само, така сега изглежда стана и с архиереите. Нямаха време те и тази година да отбележат годишнината на Българската патриаршия, дето (все още) Църковно-народният събор ревниво я изписва в устава след всяко споменаване на БПЦ! Така годишнината на Патриаршията си остана само за Патриарха и за Председателстващия (в негово отсъствие) заседанията на Светия Синод Русенски митрополит Неофит. Те - Патриарх и (тъй да се каже) заместникът му - си изпълниха дълга, а другите може би чакат да сложат бялото було, за да го осъзнаят този дълг? Боже, пази Патриаршията ни от такива хора!