Младият мъж беше останал сам вкъщи – съпругата и детето бяха някъде в провинцията на гости. Не му се стоеше сам вкъщи и реши да отиде на кино – много обичаше хубавите филми, следеше какво пускат и не пропускаше да види нов филм. В късния вечерен час слезе от апартамента и отиде до колата, за да стигне по-бързо до модерния киносалон. Тъкмо отключваше колата си и на земята пред шофьорската врата съзря паднал портфейл. Взе го, прегледа го набързо: лични документи и карти всякакви, имаше и пари – не много, но все пак значителна сума. Да звъни на полицията? Ама и те докато дойдат, сетне протоколи и пр. – ще изпусне киното. Е, може пък след филма.
След филма обаче вече му се беше приспало и набързо се прибра – на сутринта ще направи, каквото трябва. А на сутринта преди да звънне в полицията, погледна личните документи. Те бяха явно на жена, видя и адреса й – на две преки от неговата улица. Беше около 8 ч., но не можеше да се бави повече – отиде и звънна на съответния адрес от личната карта. Излезе млада жена, сънена, загърната набързо с шал. Той я попита дали не си е загубила портфейла. Тя го изгледа изненадано: не беше забелязала да е губила нещо. Тогава младият мъж й подаде видимо нейния портфейл и тя с радостна почуда успя само да каже: „Ах, много Ви благодаря!“
Мъжът се усмихна и й пожела хубав ден. Както шофираше към работното си място, той отново се усмихна в себе си на мисълта: „Господ днес беше много добър към нас. На тази жена Той върна загубеното, избави я от загуба на средства, а и от ядове по вадене на нови документи, карти и пр. А на мене пък ми даде възможност да направя едно добро дело... Колко е хубаво!“
И радостен продължи пътя си (Деян. 8:39).
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/ukqqw
И рече старецът...
Когато човек се моли, той се държи към Бога като към приятел – разговаря, доверява се, изразява желания; и чрез това става едно със Самия наш Създател.
Св. Симеон Солунски
