Медийните бомби на нашия синод

Бомбата може и да не е толкова лошо нещо, да ви кажа. Особено когато не гърми и не отнема човешки животи. Но пък вдига шум и плаши гаргите, които не само цапат, но и замърсяват звуковата среда на нашия живот; гаргите обаче не се впечатляват много, позавъртят се във въздуха и пак кацнат, и пак... Но има и бомби, които всъщност са си чисти кьор-фишеци.

Такива са поне две "новинки" от официалния сайт на синода на БПЦ-БП, който тържествено се опита да отбележи годишнината си не само със съответните звукови ефекти (а ла кьор-фишеци), но и със замърсяване на информационната среда с "не дотам истини". Едната е, че официалните синодни медийки щели да станат вътрешна страница на един столичен всекидневник. "Абе, вътрешна, вътрешна, ама пък на всекидневник!" - ежила се гордо еди-си коя главна редакторка на бивше в перспектива синодно издание. Може пък и да е права, знам ли?! Като професионална богословка аз лично съжалявам, че не успяха и списанието "Духовна култура" да го харижат като подлистник (на вестникарска хартия) на някой дамски моден мегъзин, ами просто си го утрепаха след над 80 години достойна история. Но било, к'вото било! Там има по-мъдри хора от мене, те са специалисти по трепането на богословската мисъл. Защото "от создание человека" трепачи много, но правачи няма-а-а! Честна дума!

Втората новинка се промъкна така някак си, по терлици, в официозното съобщение за откриването на Светия и велик събор или "срещата на Крит", както се превежда на чист руски предишното определение. На него, видите ли, присъствал и Негово Величество цар Симеон ІІ. Самият той! Леля ми Олга, заклета царистка и горда с царското си име, при която живея сега, си извади очите да се взира във всички икуменистко-православни и истинно-православни сайтове и издания и в крайна сметка не откри никъде образа на Негово Величество. Накара ме и аз да гледам. Ама то какво да гледаш, сестричке?! Ако царят беше там, то щеше да се види, щеше да се покаже, щеше и да се коментира, а нямаше да оставят на синодния ни официоз да пуска гузни дезинформацийки.

Калеко ми обаче (така в нашия провинциалиски говор казваме на мъжа на лелята), нали си е стар даскал, отсече авторитетно: "То, Олго, ако Българската православна църква, че и Българската патриаршия не щат да участват в Съборът (той е от карловско е пълният член си му е на всяка втора дума!), какво да прави там Царят?! Той цял живот е подкрепял БеПеЦето, та сега ли ще го остави и ще хукне сам на Съборът, колкото и да са гламави някои?!" Той, калеко ми, не уточни кои точно имаше предвид, но с оглед на напечената атмосфера - физическа и духовна - и по-добре направи.

Послепис: Междувременно колежките-синодки са се усетили (нали четат и те преди всичко Двери, сладките!) и са махнали изречението за цар Симеон. Няма нужда да ми благодарят!