Това е един основен и много важен въпрос. Имаме множество причини да бъдем единни и нито една, ама наистина нямаме нито една основателна причина да бъдем разделени, да се намираме извън нормалния живот на членове на едно и също тяло. Защото това тяло не е просто една организация-шапка на локални организации, а е ни повече, ни по-малко тялото Христово. Това е Православната църква. Това е Църквата Христова. И който не го разбира или не иска да се съобразява с него, съвсем ясно не си е на мястото, не отговаря на предназначението си, не е верен на Главата на Църквата - Господ Иисус Христос.
Светият и велик събор се подготвя вече 55 години. Първото всеправославно съвещание за определяне на списъка от теми и разглеждане на други въпроси около провеждането му е свикано още през 1961 г. на остров Родос, Гърция (който е в каноническата юрисдикция на Цариградската патриаршия). Дори тъкмо това първо съвещание става повод най-после да се признае и възстановеното през 1953 г. патриаршеско достойнство на Българската православна църква, за да може и тя да участва в процеса по подготовката и провеждането на събора. Сега, когато вече никой от тогавашните участници в Родос не е сред живите, най-после се очертава възможността Православната църква на проведе своя голям събор, така както всяка голяма организация провежда периодично своите събори, конгреси, асамблеи - според устава и традициите й.
Наистина отдавна е време да спре това прекалено дълго (повече от 40 години) странстване през пустинята на човешката неспособност да се работи съвместно, в единство и разбирателство по общите проблеми. И макар да не е без значение, какви сигнали изпраща към "външните" Православната църква със своята недостатъчна единност, още по-важно е какви са сигналите на нейните ръководители към членовете на Църквата, съдбовно важно е да може тя единодушно да благославя Господ по всички места на Неговото владичество (Пс. 102), като се грижи за душите на вярващите и ги води към спасението в Христос Иисус, нашия Господ.
Можем да бъдем единни. И искаме да бъдем единни. Само трябва да изпълним дълга си, да се вслушаме в думите на нашия Учител и Господ: "Да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, така и те да бъдат в нас едно, та да повярва светът, че Ти си Ме пратил!" (Йоан 17:21).
