Чета и се смея на нахъсаното петляркане на някой си Берков в Mediapool от някакъв германски институт по повод делото, което разколниците на Инокентий заведоха срещу България в Страсбург. Нямам навика да обръщам внимание на разни затънали в анонимността на собствената си незначителност хорица, които си избиват комплексите за обществена малоценност с антибългарско грачене.
Няма нужда също да навлизаме и по-задълбочено в темата в момента. Но понеже не е далеч времето, когато ще бъде постановено решение по делото в Страсбург, има две простички неща, които още отсега трябва да бъдат ясни, най-вече на майкопродавците, които подкрепят т. нар. „синод на Инокентий”:
България ще уважи решението на Съда в Страсбург и, ако то предвижда обезщетение за жалбоподателите, ще го изплати, както това се прави всекидневно. Същевременно това евентуално решение няма да повлияе на българската позиция по отношение на статута на Българската православна църква и нейния каноничен и легитимен Свети Синод с предстоятел Негово Светейшество Патриарх Максим. Няма да повлияе и на действащия Закон за вероизповеданията в тази му част. Така както не би се повлияла позицията на някоя католическа държава, ако същият уважаван Съд я осъди нея самата или пък направо Държавата Ватикана по искане на самозванец, който се е обявил за папа. И не само се е обявил за такъв, а е окупирал и базиликата "Свети Петър" в Рим и претендира, че правата му по Европейската конвенция са нарушени, защото според правния ред не се била предвиждала съдебна регистрация на главата на Римокатолическата църква. Същото се отнася и до позицията на която и да е от скандинавските държави, където не може да има „алтернативна” лютеранска църква, защото там по конституция лютеранството е обявено за официална държавна религия и неговото ръководство не подлежи на съдебна регистрация. Камо ли пък позицията на Великобритания по отношение на Англиканската църква. Да не говорим за православните Гърция и Кипър. И прочие, и прочие.
Въпросните жалбоподатели могат безпрепятствено да упражняват религиозните си права, включително като се регистрират като верозповедание, което претендира, че е православно. Но не могат да използват наименованието „Българска православна църква”, нито пък църковни храмове или друго имущество, чийто единствен и легитимен собственик е именно Българската православна църква. (Преди години им предложих, например, да се нарекат Първа Частна Православна Църква. Не за друго, а защото съответства най-добре на техните нечисти бизнес занимания, прикрити зад фалшиви църковни одежди. Подновявам предложението си.)
По-нататък очаквам да се появят още няколко „гръмовни” и „компетентни” мнения от разни експертчета и институтчета, подкрепящи антибългарски каузи като разкола в БПЦ или наличието на някакво измислено „македонско малцинство” или “помашка нация” в България. Същите, които вдигаха врява, че новият Закон за вероизповеданията няма да бъде приет. Навремето им обещах, че законът ще бъде приет преди Коледа на 2002 г. И това стана въпреки истерията и крясъците им пред парламента, че “кръв ще се лее”! И благодарение на усилията и волята на широк кръг родолюбиви политици, църковници, общественици и експерти. Сега отново им обещавам, че решението на страсбургския съд, каквото и да е то, няма да върне разкола в БПЦ, нито пък разколниците ще получат обратно заграбените неправомерно от тях храмове. Защото не просто БПЦ, а цялото вселенско православие ги отлъчи от лоното на православието. И защото патриотите в България няма да търпят нова гавра с Църквата, която е крепител на православния ни народ от векове. Толкоз!
Публикувано в блог-а на Борислав Цеков "Словесни мозайки"
