През далечната 1912 г. основателят на модерната българска археология Карел Шкорпил тръгва на поредната си експедиция по нашите благодатни земи. Този път негова цел са скалните манастири по поречието на р. Русенски Лом. Именно тогава той посещава обителта край с. Басарбово, само на няколко километра от Русе. Тогава тя е изоставена и археологът прави пълно описание на свещеното място.
Малко по-късно древният манастир оживява отново. През 1919 г. за него се грижи един младеж от Русе, който в бъдеще ще стане Смоленски епископ. Особено важна е 1937 г., когато в скалните килии се заселва монахът Хрисант. До смъртта си в 1961 г. той непрекъснато обновява обителта и полага усилия за възраждането й. След него там живеят и служат редица достойни хора като монах Партений, йеродякон Севастиян, йеромонах Иларион. Големи подобрения са извършени от свещениците Йордан Вичев и Недялко Мавродиев. Благодарение на тях и на спечелените в последно време европейски програми, днес край с. Басарбово се намира единственият действащ в България скален манастир.
Обителта възниква още в годините на Второто българско царство заедно с другите свети места в каньоните на Русенски Лом и притоците му. Според някои сведения тогава тя се наричала Св. Йоан Кръстител. Първите запазени писмени данни за нея са от ХV в. и се откриват в османските данъчни регистри. Там става дума за имение на влашкия воевода Иванко Басараб, тъст на българския цар Иван Александър. В документа се говори за село Басарбово и "манастира Басараба". Вероятно точно от името на тясно свързания с българския владетелски двор влашки воевода идва и наименованието на селището.Но обителта край Басарбово не би била същата без днешното й название. Сега тя носи името на българския светец Димитър, произхождащ от близкото село. За него споменава дори класикът на нашето Възраждане Паисий Хилендарски. В "История славянобългарска" той пише за св. Димитър Нови, роден през 1685 г. Той живял просто и уединено с дълбока вяра в Бога. След смъртта неговите мощи били положени в Басарбовския манастир. Те станали чудодейни и изцелили мнозина от болести.
Днес се разказват редица легенди за тези чудеса
Освен написаното от йеромонах Натанаил Стоянов (1820-1906) Житие на светеца твърде интересно е народното предание, записано през 1898 г. от учителя в с. Басарбово Никола Немцов. И по двата разказа Димитър произхождал от бедно семейство и като малък пасял селските говеда. Той бил жалостив и милостив към всички живи същества. Веднъж, без да иска, стъпкал гнездо с малки пиленца и сам си наложил наказание по подобие на св. Симеон Стълпник три години да ходи бос зиме и лете.
После преподобният се заселил в запуснатата скална обител край Басарбово. Там селяните му носили хляб и сол, с които се хранел. Св. Димитър се предал на пост, бдение и всенощни молитви, коленопреклонения и смирение. Първоначално живеел в издълбаната пещера на 8-9 м височина. Когато поради болест не можел вече да се качва, си направил колиба в подножието край кладенеца, който сам изкопал.
Чудесата започват веднага след неговата смърт. И по двете предания св. Димитър починал самотен и водите на придошлата река отнесли тялото му. Поради неговите монашески подвизи обаче то останало нетленно. Точно тогава една мома от близкото село Червена вода се разболяла тежко. Една нощ насън й се явил светецът и й казал, че ще я излекува, ако извадят мощите му от водата. Селяните ги открили и извадили от пясъка.
Момичето наистина оздравяло а нетленното тяло тържествено било пренесено в родното място на светеца - Басарбово.
Там скъпоценните останки изцелили десетки хора. Така например, когато преславският епископ Йоаникий бил постигнат от тежка болест, го занесли на носилка в манастира на св. Димитър. Три часа след като там била отслужена литургията, той станал и вече можел да ходи. Мнозина се опитвали да откраднат мощите и да ги пренесат по своите места. Когато две сестри от Русе незабелязано взели частица за съградената от тях църква, конете им не помръднали от мястото и те разкаяни я върнали обратно. Един монах от Търново на име Лаврентий пък взел частицата в устата си, когато се навел да целуне нетленното тяло. Тогава устата му останала отворена и проговорил отново чак след сърдечна и покайна молитва.
Особено жадували за мощите на св. Димитър влашките воеводи. Легендата разказва за техния опит да пренесат тялото в Букурещ, при който воловете, теглещи колата, сами се обърнали и се върнали в Басарбово. Мечтата на владетелите на Влахия се осъществила през 1774 г. По време на една от войните с Османската империя руските войски навлизат на север от Дунав в района на Русе. Тогава генерал Пьотр Салтиков пренася мощите от Басарбово и ги дава на власите като компенсация за понесените загуби по време на войната. И днес нетленните останки на св. Димитър се намират в специален ковчег и са изложени в Патриаршеската катедрала "Св. св. Константин и Елена" в Букурещ. Българският светец се смята за покровител на града, а мощите му продължават да вършат чудеса.
А неговият манастир край Басарбово сега преживява разцвет и остава последната действаща скална обител у нас. По празниците го посещават стотици българи и румънци. Нека и ние влезем в красиво озеленения двор. Ще минем покрай кладенеца, изкопан от св. Димитър. Смята се, че водата в него е лековита и болните оздравяват, когато пият от нея. После ще изкачим 48 стъпала и ще се изправим пред нишата, където, според преданието, светецът спял направо върху камъка. Вдясно остава скалната църква с иконостас, чиито дърворезби са направени преди 70 години в Русе. Срещу храма пък се намират двете килии, които е обитавал монах Хрисант. По други изсечени в скалата стъпала достигаме до естествената пещера, където е бил погребан той. Някога там са били поставени костите на починалите братя. Преди няколко години те са погребани в манастирското гробище, а в пещерата е уредена музейна експозиция. Там, на няколко десетки метри над земята, ще чуваме само ромона на реката и вятъра в клоните на високите дървета. И в мисълта си ще се върнем в онези далечни времена, когато е живял преподобният св. Димитър.
