Съвети на Морфоския митр. Неофит (Кипърска православна църква) при земетресение. Откъсът е от книгата с проповеди на архерея „Пламенни слова за вярата“.
Покани ме на гости едно приятелско семейство. По време на вечерята ми се обади един свещеник от Гърция, където беше станало земетресение, и ми казва: „Отче, Ваше Високопреосвещенство, помоли се за нас. Моите хора са навън на студа, увити с всякакви одеяла. Някои възрастни хора са в палатки, други са в колите, изпълнени със страх, краката ни се клатят, сградите ни също. От деня, когато започна това земетресение, всеки ден имаме вторични трусове – 4-та степен по скалата на Рихтер, 5-та, 5.5-та степени. Много голяма е силата на земетресението. Хората са наплашени. Не ни стигаха другите лоши неща в Гърция, както и управниците, които имаме, и мълчанието на владиците ни, които не ни подкрепят, та си рекох да ти се обадя на тебе“…
И преди да успея да му дам благословията си, човекът започна да вика: „Ето, сега, докато говорим, владико, се тресе цялата къща“. Ставаше поредният вторичен трус в момента, в който говорехме, а по-късно научихме, че е бил 5.8-ма степен по скалата на Рихтер. И го чувах как реагираше. Всички млъкнахме, секнаха и песните, и песнопенията, и хубавото ядене.
Какво, мислите, казваше добрият отец? Чувах: Господи помилуй! Господи помилуй! Господи помилуй този Твой свят и нас!
Чувате ли? В трудни моменти само две думи намира душата да каже: Господи помилуй! или Света Богородице! Нищо друго не казва православната душа! Но за да ги намери и каже в такъв момент, и за да получи закрила, човек трябва, когато няма земетресения, войни, глад, болести, да напълни душата си със запаси от търпение и вяра.
Разбирате ли какво означава запас? Означава да напълним „склада“ на душата си с търпение и молитва, с често причастяване, с изповед и покаяние.
В същия момент спря земетресението, но си бях казал, че няма да приключим разговора, докато не се успокои свещеникът от тази тревога. И му казвах: „Отче, благославям те! Отче, прекръствам те!“.
И го прекръствах отдалече, защото св. Порфирий ни казваше: „Силата на епископа, на владиката, е да благославя!“. В нашите ръце е. И го благославях от Астромерити, където бях, та чак до Лариса, където беше той. А когато се поуспокои, отецът се разплака и ми каза: „Владико, виждаш ли колко е хубаво, че сме заедно?“.
А последното, което ми рече, беше: „Кажи ми една добра дума, една молитва, подходяща за това изпитание, което преживяваме, за земетресението“.
Тогава си спомних за св. Филумен и за неговия брат близнак, също светец, о. Елпидий. Когато стана земетресението през 1981 г., всички блокове в Атина се напукаха. Земетресението и тогава беше много силно. О. Елпидий беше жив, почина през 1983 г. Когато стана земетресението, хората слезли от блоковете. Излезли всички на площадите, на открито, също и племенниците му, и сестра му, при която живеел тогава, а о. Елпидий спял. Племенникът му Емилиан отишъл при него и му казал:
- Дядо, ставай, стана земетресение!
- Усетих го, чедо, не спя, моля се.
- Няма ли да слезеш долу?
- Не, чедото ми.
- Но вторичните трусове, дядо, са по-опасни.
Действително, те са по-опасни, защото къщата може да не се срути по време на земетресението, но да падне при последващите трусове, тъй като вече са се появили пукнатини.
О. Елпидий му рекъл:
- Вие слизайте, а аз ще остана тук да се моля. И те моля да отидеш да напишеш на блока ни това, което е казвал св. Йоан Златоуст на християните, когато станали големите земетресение в Антиохия.
Тогава св. Йоан бил още свещеник, по-късно станал епископ. Той препоръчал на християните:
- Идете и напишете върху стените: Христос е с нас, стой здрава!
Това означава: Христос е с нас, заповядвам ти, къщата ми, да стоиш здрава!
Там, където християните повярвали на св. Йоан Златоуст, а преди това и на св. Симеон Нови Стълпник, който им казвал същото, когато ставали земетресения, ничия къща не се напуквала. А домовете на тези, които им се подигравали, падали.
И казах на добрия отец от Лариса да каже на хората да се молят и да напишат на къщите си Христос е с нас, стой здрава!, и ще дадете сила на стените.
А силата кой ще я даде? Не желязото и бетонът, а вярата ни. Тази вяра, която укрепи вселената, не само къщите ни, но и самата вселената, както ще чуете на Православна неделя.
Казвам ви ги тези неща, защото не се знае какво ни носи утрешният ден. Ние нека да имаме запаси от вяра, за да можем да казваме: Христос е с нас, стой здрава!
