Понеже дядо Данаил Видински се е произнесъл в посланието си и като политолог, аз ще се одързостя да споделя какво не бих казал, ако бях Видински митрополит. Най-паче след призива си за усърдни молитви за мир, не бих се опитвал да оневиня един очевиден убиец и агресор чрез посланията на собствената му пропаганда. Защото това също е убийство – към паметта на жертвите. И не бих спекулирал какво е намесване във войната. Поради същите причини.
Има една притча за Самарянина – дядо Данаил, разбира се, я познава много по-добре от мене. За онзи човек, дето слизал от Йерусалим и налетял на разбойници, които го съблекли, изпонаранили го и си заминали, като го оставили полумъртъв. И случайно един свещеник слизал по тоя път, и, като го видял, отминал… Решил е да не се намесва – може да е преценил, че човекът си го е бил заслужил. Може би се е помолил за него – евангелският текст не споменава. Казва само, че е отминал. Знаете кой е помогнал на полумъртвия – с реална подкрепа.
Нашето общество и бездруго е много разделено и объркано. Времената са тежки. Имаме нужда от духовната подкрепа на архиереите на нашата Църква. Но не по този начин. Съвсем не по този начин…
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/dp8qd
И рече старецът...
Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога.
Св. Макарий Велики
