Предполагам, че става дума за недоразумение. Срещал съм журналистическото клише за „снетото доверие”, медицинския израз „снемам анамнеза”, но снемам благословение... Даже не мога да си го представя. Реших, че е изпросено от някоя древна религиозна практика и малко модифицирано в духа на времето – давам ти нещо, ама после ще си го взема, ако... Или както казваше един неотдавна отминал от този свят архиерей на БПЦ: „Играем си на църква” (бел. на автора - „на благословии”). Позамислих се. Учили сме, че благословията е древна езическа практика, позната в Египет, Месопотамия, Угарит и Финикия, с която се преподава пожелание за успех и здраве от човек на човек, като се намесва и някое божество за изпълнение на пожеланото.
Общосемитският корен, който съдържа идеята за благослов, ни е познат от личното име на пророка-писател Варух (името му е страдателно причастие от особена форма на глагол от корена brh) – ‘благословен’. Тази форма изразява отношение между човеци, между човек и Бог и между Бог и творение. В старозаветното Откровение благословията съдържа пожеланието към другия, но акцентът е върху призоваването на Бог като Творец на всички блага или върху Неговата доброволна награждаваща инициатива: „Господ благослови дома на египтяните... и благословение Господне дойде върху всичко, що той имаше в дома и полето” (Бит. 39:5). Значение има естествено и личното нравствено поведение на благославяния: „И тъй, пази заповедите, наредбите и законите... и Господ, Бог твой, ще те обикне, благослови... благословен ще бъдеш повече от всички народи...” (Втор. 7:11-14). Спасителят също благославя. Освен обичайната благословия над храната (Марк 8:7) при земната раздяла с учениците Си Той „...дигна ръцете Си и ги благослови” (Лука 24:50). Това правят и апостолите, а всички християни са призовани от боговдъхновения Петър да не отвръщат „зло за зло, а наопаки, благославяйте, като знаете, че към това сте призвани, за да наследите благословение.” (1 Петр. 3:9). Това класическо библейско свидетелство, предполагам, е познато.
Благословия се дава трудно и то - на заслужили и изпитани. Тя не е част от ежедневието, а особен двустранен акт, чрез когото се благославя и даващият я. Тя обаче не се отнема, нито връща, нито разменя или поне не е позната такава практика. Затова и продължавам да мисля, че се касае за недоразумение...
А и... намираме се във времето между Никулден и Рождество Христово, което Мир-Ликийският чудотворец с живота и служението си завеща като време за добрина и щедрост - време за даване, а не за отнемане (снемане). Е, не очакваме София да се превърне в Лапландия, а Синодната палата в работилница за подаръци, но поне едно поощряване за екипа на „Двери” за мисионерската му дейност, за образователната му работа, за доброволния му труд. Вместо това - "санкция". Като читател на този сайт недоумявам и затова ми е по-лесно да си казвам: Това е някакво недоразумение...
Благословия се дава трудно и то - на заслужили и изпитани. Тя не е част от ежедневието, а особен двустранен акт, чрез когото се благославя и даващият я. Тя обаче не се отнема, нито връща, нито разменя или поне не е позната такава практика. Затова и продължавам да мисля, че се касае за недоразумение...
А и... намираме се във времето между Никулден и Рождество Христово, което Мир-Ликийският чудотворец с живота и служението си завеща като време за добрина и щедрост - време за даване, а не за отнемане (снемане). Е, не очакваме София да се превърне в Лапландия, а Синодната палата в работилница за подаръци, но поне едно поощряване за екипа на „Двери” за мисионерската му дейност, за образователната му работа, за доброволния му труд. Вместо това - "санкция". Като читател на този сайт недоумявам и затова ми е по-лесно да си казвам: Това е някакво недоразумение...
