В свят, изграден от лъжи и управляван от лъжи, да кажеш още една лъжа не е никакъв проблем. И ако някой се чувства като Джелсомино в страната на лъжците, то значи, че още живее в приказките. Защото при нас това си е реалност. Гадна, заробваща, всекидневна реалност, с която, ако не свикнеш, си обречен на тиха лудост, на псуване пред телевизора. Да свикнеш с нея обаче не означава да я приемеш. Аз дотолкова съм свикнал с лъжата наоколо, че често изпускам да я забележа. Този път обаче ми се наби на очи. Защото този път стана дума за нещо, което прозвуча повече от обидно.
Словашкият премиер, говорейки за нашите медицински сестри пред Кадафи, е употребил думата pachatel'ky, която на български се чете “пахателки” - женски род множествено число на “пахател”. Калфин замазва гафа, като нарича обидата езикова грешка, по-точно “недоразумение”. Малко българи знаят словашки. Но тези, които го знаят, няма как да не схващат голямата лъжа, която пак ни пробутва Калфин. Странно име, Калфин. Все странни имена управляват държавата напоследък. Едни такива недоразумения на природата.
Думата “пахател” на български означава само и единствено “престъпник, виновник, злодей”. Това не съм го измислил аз. Това го пише в единствения словашко-български речник, издание на БАН от 1970 г. Хайде сега да си говорим за недоразумения, за езикови грешки и долни лъжи! Хайде да си говорим за славянска солидарност. Макар че този Роберт с тази фамилия Фицо едва ли е твърде много славянин. Но поне прилича външно на човек...
През януари тази година, когато пътувах из Европа за първи път само с личната си карта и усещането си струваше, поживях около месец в Братислава. Имам много приятели там, от всякакви професии и среди. И от нито един от тях не чух добра дума за Фицо. Просто защото техният Фицо е аналог на нашия Овчаров, да речем. Комунистче, което е сукало от Партията-майка, което е изпратено от нея във властта и което няма кой знае колко висок коефициент на интелигентност, но пък притежава в промишлени количества самонадеяност, арогантност, чувство за безнаказаност и душевна тъпота. Владимир Мечиар беше комунистът, който последно управлява Словакия допреди десетина години. Последваха години на възход за словашката икономика, дясно управление, реални реформи, които доведоха страната до второто място по икономическо развитие сред бившите соц - пред Полша, Унгария и Чехия. Обаче и словаците са хора, и те се подлъгват подобно на някои други. Взеха, че в последните избори си докараха на главата тази беля Фицо. Човек, който ходи да прави теманета на Кадафи заради нефта и празнува рождения ден на Кастро заради идеите си. Човек, на когото трябва да му се назначи лечение от фанатизъм. Комунист от най-лошия вид. От най-нечистоплътните. А след като той дойде на власт, Мечиар подскочи от радост, понеже вече никой никога няма да може да разнищи престъпленията на прехода. Да ви се струва познато? Комунизмът е болест!
Един такъв тип като нищо може да нанесе щети и на ЕС, и на света, и на нашите невинни медицински сестри. Когато той ги е нарекъл “престъпници, виновници, злодеи”, той не е знаел кого и в какво осъжда. Него са го вълнували единствено договорките за нефт и благосклонните усмивки на един дърт каменен идол. Така че мене такъв дегенерат като Фицо няма как да ме обиди. Може да ме обиди опитът на един ужким български министър да прикрие скандала... И не проумявам в името на какво? Защо и пред някакви такива мижитурки трябва да клякаме и да измисляме версии за езикови недоразумения? Да си премълчаваме пред лицето на цяла Европа? Не е ли по-достойно да заявим, че това е скандал, обида, а не езикова грешка?
Само си представете колко сме зле.
Публикувано в Liternet.bg
