За проф. Тотю Коев

 Свeщ. Любомир Лeонтинов

на 2006-04-20 22:14:07

Бог да прости всичкитe му волни и нeволни прeгрeшeния.

Наистина си отидe от нас eдин прeкрасeн човeк и спeциалист.

Всичко това, коeто сeга зная и ползвам в областта на православното догматичeско богословиe и в областта на икумeнизма и мeждуцърковнитe отношeния e благодарeниe на нeго.

Дълбок поклон прeд свeтлата му памeт.

 Свещ. Васил Василев

на 2006-04-20 23:01:57

Скъпи учителю, благодаря ти за всичко!

Бог да прости всичките ти волни и неволни, съзнателни и несъзнателни, извършени с дело, слово и мисъл грехове. 

Винаги ще те помним с доброто, което ни преподаваше със слово и най-вече с личен пример!

Най-искрени съболезнования на всички роднини и на всички, които го познаваха!

Вечна и блажена да бъде паметта му!

Ставроф. свещеноик. Иван Д. Георгиев

на 2006-04-20 23:21:46

Многострадалната наша църква изгуби един от своите духовни орачи, който през целия си съзнателен живот беше непоклатим стожер на св. православие. Проф. д-р Тотю Коев ще остави светла диря след себе си, но ние не бива да скърбим лично за него, защото той изпълни дълга си като истински учен и затвори своите телесни очи като истински християнин. Вечна да бъде паметта на този тих, кротък и търпелив професор, който с делата си изрази вярата в другата страна на живота, „идеже несть болезнь, ни печал, ни воздихание, но жизнь безконечная“. Амин.

Свещ. Александър Великов

на 2006-04-21 01:05:12

Бог да прости нашия любим професор, учител, наставнвик и приятел. Той беше истински православен християнин и достоен мъж. Искрено вярвам, че той ще продължи да ни наставлява и помага и от своето вечно жилище. Да бъде вечна и блажена паметта му. Амин.

Благовест Върбаков

на 2006-04-21 01:29:42

Проф. д-р Тотю Коев го познавам от Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, където ми водеше, макар и за малко поради силното влошаване на здравословното му състояние, догматика. Този човек беше изпълнен с любов и уважение към нас, които желаехме да вникнем в истинността на православната догматика. Той често бащински ни напомняше за това, че истинският богослов трябва да почувства със сърцето си догматическите вероопределения. Винаги ни отговаряше с плам в очите на нашите въпроси, които, според нас, бяха твърде елементарни. Никога няма да забравя неговите беседи в кабинета му, който беше винаги отворен. С умиление си спомням за неговата усмивка и благ характер. Тази година за родното ни богословие е твърде трагична, защото изгубихме двама труженици и радетели на християнската вяра. И сега сърцето ми е изпълнено със скръб и тъга… Кой сега ще ни наставлява в догматическото богословие толкова ерудирано?!… Никой… Но аз вярвам, че душата на проф. Коев ще ни напътства от небесата и ще продължава да вдъхва в нашите души тази вяра в Христа, която той истински и чисто носеше до последния си дъх! За мен той винаги ще остане жив в моето съзнание. И позволете ми умилително и синовно да му кажа: Бог да те прости, чичо Тотьо, и ние те умоляваме да молиш Иисуса Христа да ни води там, където ти сега се намираш, в Царството небесно. Последно сбогом, чичо Тотьо, и знай, че ние винаги ще те обичаме!

Neli Trankova

на 2006-04-21 08:25:09

Bog da prosti moq lubim profesor, Totio Koev. Vecha mu pamqt

 О. Иван Петкин

на 2006-04-21 08:45:00

Изказвам моите най-искрени съболезнования към семейството на покойния г-н проф. Тотю Коев, както и към академичната общност на БФ. Отива си един достоен наследник на проф. Дюлгеров и проф. Цоневски. Неговата дълбока вяра в Бога, любовта и непоколебимата му привързаност към Православната ни църква, уважителното отношение към учениците и студентите му, неподправената му скромност и още много положителни качества на един достоен християнин, човек и задълбочен учен му отреждат заслужено място не само в нашите сърца, но непременно и в отвъдния свят. Бог да го прости! Вечна и блажена да бъде паметта му!

На Томина неделя свещениците при българската църква „Св. Йоан Рилски“ във Виена ще отслужат панихида за проф. Коев.

 Венцислав Каравълчев

на 2006-04-21 09:26:21

Казват, че гениалността се заключава в умението да казваш много неща с малко думи. Проф. Коев беше един от малцината, които умееха не само да казват много неща с малко думи, но и да облече най-трудната материя в лесна и достъпна за всекиго форма. Още една емблематична фигура на българското (а и не само) богословие си отиде от нас. Съществува поверие, че Бог взима при Себе Си най-добрите хора през Страстната седмица. За проф. Коев това определено е така.

Поклон пред светлата му памет. Бог да го прости.

 Пламен Сивов

на 2006-04-21 09:45:42

Той беше обичан и уважаван не само от богословите, а и от всички, които имаха щастието да общуват с него. Дълги години помагаше по всякакъв начин на издателство „Омофор“ – самоотвержено, всеотдайно, бащински; отнасяше се с нас като към „по-малки братя“. Под неговата компетентна редакция, пословична педантичност и взискателност излязоха много важни книги на издателството. Умееше да те накара да му повярваш и те обезоръжаваше с непосредствеността и добротата си. Обичаше Църквата както се обича жив човек и тази любов предаваше на всички около себе си.

Покланям се пред приятеля, наставника и християнина проф. Коев и благодаря на Бога, че имах възможността да го познавам. Вечная памят!

 Десислава Петкова

на 2006-04-21 09:47:23

Това, което винаги ще запомня от Професора…

„Ако искаш да разбереш истинското догматическо богословие, приеми го със сърцето си, … ти сам избираш дали чрез разума, или чрез сърцето ще достигнеш до него…“.

Никога няма да забравя този Човек, който отвори сърцето ми за Бога…

 Мария Антонова

на 2006-04-21 10:23:16

Проф. Т. Коев ми беше преподавател по догматическо богословие. Радвах се и в същото време се възхищавах на голямата му ерудиция! Само голям човек като него може да общува с хората непосредствено и с уважение към тях!!! Благодаря Ви, професоре, за прекрасните часове. Поклон пред паметта му! Бог да го прости! Амин!

 Жасмина Донкова

на 2006-04-21 11:53:59

Проф. Т. Коев ми беше научен ръководител при разработката на дипломната ми работа. Прекрасен човек и голям специалист.

Дай Боже повече такива богослови и преподаватели. Поклон пред светлата му памет. Бог да го прости. 

Дора Проданова

на 2006-04-21 12:17:23

Покланям се пред човека и богослова проф. Коев и благодаря на Бога, че имах възможността да го познавам, той беше мой преподавател по догматическо богословие.

Поклон пред паметта му!

 Tsveta Vasileva Uzunova

на 2006-04-21 12:43:16

Zagubihme naistina edin prekrasen chovek i prepodavatel, koyto ni ucheshe na istinite na vyarata, na bogoslovie i obich. Bog da vyskresi dushata mu!  

 O. Ivan Bonev

на 2006-04-21 15:33:29

KOLKO MAKA NI PRICHINI NOVINATA ZA KONCHINATA NA NASHIA UCHITEL. OSOBENO ZA NAS, KOITO SME DALECHE OT RODINATA I NE MOJEM DA GO IZPRATIM V POSLEDNIA MU CHAS. UTESHENIE NI NOSI MISALTA CHE DUSHATA MU SHTE BADE NA MYASTO SVETLO I BLAJENO, NE SAMO ZASHTOTO GO ZASLUJAVA, NO I ZASHTOTO ZA NEA SHTE SE MOLIM, MNOGO HRISTIANI, KAKTO SE MOLIM ZA MNOGO SKAP CHOVEK.

S MNOGO LUBOV I PRIZNATELNOST

 Йосиф, митрополит за САЩ, Канада и Австралия

на 2006-04-21 17:03:52

Bog da prosti moia uchitel i profesor Totiu Koev. Molia se za dushata nu. Tvyrdo viarvam, che Gospod shte oceni pravoslavnoto mu dogmatichesko uchenie, na koeto toj ni nauchi kato nash liubim uchitel i profesor i shte go nastani na svetlo miasto, ot diasnata Mu strana. Tyzhim na Razpeti petyk, no ochakvame radostta na Vyzkresenieto!

Chestit Velikden!

S nadezhda vyv Wyzkrysnalia Hristos, + M. J.

 Protopresbyter prof. dr. George Dragas

на 2006-04-21 17:48:19

My most sincere condolences for the passing away of dear Prof. Koev. He was great man who served Orthodoxy and Bulgaria faithfully and will be missed. I will pray for his repose at the Church today, Great Friday!

May the Lord Who died and rose again for us give him rest in His presence. Please convey my condolences to his family and to the Faculty.

 Илиана Александрова

на 2006-04-21 20:42:50

Проф. Коев беше много добър човек.

Той с лекота „принуждаваше“ хората около себе си не просто да се отнасят с уважение към него, но да го обичат. Беше ведър, добродушен и топъл човек. Беше пословично деликатен и в същото време категоричен и безкомпромисен, когато става въпрос за професионалните му и лични убеждения.

Познавах го в последните няколко години, през които беше председател на издателския съвет на ИК „Омофор“. И благодаря за възможността да го познавам, защото това ме убеди, че достойният човек остава такъв във всички обстоятелства и на всяка възраст.

Той никога не си позволи да пести усилията си, да избягва отговорност или да направи компромис, когато става въпрос за работа, която смята за важна. И никога не си позволи да изисква същото от другите, вероятно защото смяташе, че всеки отговаря за своите избори. И никога не си позволи да говори без усмивка, да пропусне извинение за най-незначителния пропуск, да спре да прави всичко по силите си, за да бъде полезен. Сигурно това означава, да бъдеш от пръчките, които дават плод.

Вярвам, че всички, които го познаваха, се молят за него с болящо сърце. Българската църква се разделя с него и плаче пред тялото му на Велики петък – часове, преди да заплаче на Христовото погребение. Дано да бъде с Бога „още днес“!

 Ivo Ianev

на 2006-04-21 23:31:01

Shtastliv sum che imah vuzmoznosta da buda edin ot uchenicite na Gospodin Profesor Koev.

Vetcnaia pamiat!

Blagodaria Vi, uchiteliu!

 Найден Йотов

Найден Йотов на 2006-04-22 13:14:25

Вечна памет на човека, който беше крепило за богословието не като наука, а като верую – начин на живот – в България! Един от малцината, които уважавам, защото не направи компромис със себе си. Утеха за близките му. Защото той е един обичан човек. А какво остава на земята човек, ако не името си и делата си?

Царство Му небесно и светли дни за нас – неговите ученици, та да се сподобим с милостта Божия в съдния ден.

 Милен Михайлов

на 2006-04-22 02:08:06

Срещата с личност като проф. Коев не може да бъде забравена. Тя оставя трайни следи в съзнанието и дава благодатно отражение върху тебе самия. Никога няма да забравя неговата дълбока ерудираност и благия тон, с който водеше лекциите. Един наистина достоен за уважение човек и учител. Проф. Коев е цяла епоха в богословската мисъл. Осъзнавайки своята голяма отговорност и мисия, той никога не отстъпи от своето призвание, от любовта си към Църквата и православието, не направи компромиси със себе си и отстояваше убедително и последователно истината на божествените догмати, почерпени от светоотеческата Традиция и Св. Писание. Поклон пред делото Ви, господин професоре! Благодаря Ви за всичко! Обичам Ви! Какво повече да кажа? Чуствам се осиротял.

Помени, Господи, всички починали с надежда за възкресение и вечен живот наши отци, братя и сестри, и всички православни християни, всели ги с Твоите светии там, където сияе светлината на Твоето лице, а нас помилуй като благ и Човеколюбец. Амин!

 Свещ. Йордан Василев

на 2006-04-22 08:17:35

Бог да прости проф. Коев! Неговата лъчезарност и всеотдайност ме подтикнаха да го избела като научен ръководител за дипломната ми работа. Благодаря му за всичко и най-вече за това, че ме научи да мисля и отсявам истината в богословието. Вечна и блажена да е паметта му!!!

 Сергей Добрев

на 2006-04-22 08:47:34

Прекрасен човек и преподавател! Много малко лекции по догматичееско богословие ни чете – само един  семестър… Искрено съжалявахме, че не успяхме да се видим с него повече… Бог да го прости!

 Ik. Petar Totev

на 2006-04-22 15:39:01

Uvazhaemi uchiteliu,

Trudno ni e da se razdelim s teb, no sme utesheni vav viarata, chiito osnovni istini i dogmi ni prepodadohte Vie tolkova estestveno, tochno i dostapno. Misionerstvoto, za koeto sme prizvani v sveta, nosi Vashia pocherk.

S priznatelnost i dalbok poklon shte Vi spomenavam v skromnite si molitvi. Bog da upokoi dushata Vi v seleniata na pravednite!

Vechnaia pamet!

 Борислав Кирилов

на 2006-04-23 09:35:16

Господи! Ти, Който си победил смъртта със смърт и Си ни дарил живот, молим Те дарувай и на Твоя раб, нашия любящ учител, прошка на греховете и вечна радост в Твоите небесни обители, защото Си милостив и човеколюбив винаги и затова на Тебе въздаваме вечна слава! Амин!!!

Почивай в мир, Професоре! Ние всички те обичаме и винаги ще бъдеш в нашите сърца, и ще изпълняваме твоите изключително мъдри съвети, водещи ни до Христа Безсмъртния! БОГ ДА ТЕ ПРОСТИ!!!!!!!

 Rosen Iantchev

на 2006-04-23 12:59:21

Bog da go prosti!!!

 Ивайло Найденов

на 2006-04-23 13:32:52

Kaквото и да кажем след тази раздяла, ще е недостатъчно. Свикнали сме с клишето, че няма незаменими хора. Но систематическото богословие в родното богословие ще трябва да изстрада появата на следващия „професор Коев“. Моля се Богу това да стане по-бързо и някак естествено.

А ПРОФЕСОРЪТ ще липсва. Ще липсва като преподавател, колега, тютор и най-вече като кавалер, който с непринуденото си и коректно поведение будеше респект и уважение. Бог да го прости!

 Прот. Борислав Манчев

на 2006-04-23 21:08:44

Бог да прости проф. Коев!

Той остави много добри спомени като човек и като професор – и по време на студентските ни години, и след това!

Бог да упокои душата му в селенията на праведните!

 Емил Трайчев

на 2006-04-24 21:31:01

Проф. Т. Коев е пример за изключително проникновен, креативен и чувствителен към въпросите на православието богослов. Тайната на неговата незаменимост е изкуството и вдъхновението, изваяло неговата личност. Дълбоко и болезнено преживявящ проблемите на съвременността, той начерта в сърцата на всички, които се докоснаха до диханието на обаянието му, дълготърпение, обич, толерантност…

Божията десница да го закриля! Вечна да бъде паметта му!

 О. Иван Стоянов Попов, Созопол

на 2006-04-24 22:20:19

Г-н Тотю Коев беше създаден от Бога, за да бъде учител. Той беше такъв за нас още от семинарската скамейка – не само учител, а и по-голям наш приятел. С него споделяхме, като с близък човек, трудностите, пред които бяхме изправени, или които сами си създавахме, и получавахме неговите съвети и помощ, като от по-голям брат. Неговата отдаденост на учителското дело му извоюва име не само между учениците, но и между всички, които го познаваха. Уверен съм, че се гордее с постигнатото, защото посетите от него семена на науката са дали плод стократен, а пътят, който остави след себе си, ще бъде следван от тия, на които отдаде своя съзнателен живот.

До последен дъх той беше отдаден на науката и дано сега Бог му отреди място за покой. Там, където сега отива той, са много от неговите ученици и наши съученици, и той отново ще се чувства у свои си.

Бог да го прости!

 Свещ. Ангел Величков

на 2006-04-24 23:58:50

Винаги ще помня проф. Тотю Коев с благостта, която се усещаше при всяка среща, като неразделна част от присъствието му. Тя свидетелстваше за него и като личност, и като богослов. Бог да го прости!

 Nikola Petkov

на 2006-04-26 14:45:42

Bog da prosti edin ot nai-iarkite ni bogoslovi! Mnogo neshta biha mogli da se kazat za prof. Koev, no az shte spomena tuk samo niakoi malko izvestni fakti. Toi beshe Predsedatel na Pravoslavnia centar za curkovno-darzavni i mezducarkovni otnoshenia – edna ot organizaciite, izigrala svoiata rolia pri izrabotvaneto i osobeno pri zashtitata na novia Zakon za veroizpovedaniata. Malcina znaiat, che tova stana i s uchastieto na prof. Koev. No mnozina pomniat, che Pravoslavnia centar po vremeto na razkola beshe edna ot strukturite, zashtitavala nai-kategorichno v stranata i chuzbina kanonichnata sveta Bulgarska pravoslavna curkva, edinstvenia Sv. Synod i lichno Negovo Sveteishestvo Bulgarskia patriarh i Sofiiski mitropolit Maxim. Prof. Koev beshe i v tozi sluchai saprichasten kum deistviata na Centura. Spiram do tuk. I obeshtavam, che edno ot sledvashtite predavania „Za Curkvata i Darzavata“ shte posvetia na prof. Koev, za koeto imam principnoto saglasie na edin ot nai-blizkite mu priateli prof. Georgi Bakalov. Na Svetla sriada si pozvoliavam da kaza: Da Bude svetla pametta ni za prof. Koev! Oste vednaz, Bog da go prosti! Nikola Petkov

 Arhim. dr Atinagoras Bogoridi

на 2006-04-26 16:35:30

Bog da upokoi dushata mu v nedrata na Avraam i da mu dade oprostenie na vsichki volni i nevolni grehove!

 Сем. Коеви

на 2006-04-26 18:28:12

Най-сърдечни благодарности на всички, които с топлота и обич почетоха нашия непрежалим съпруг и баща проф. Тотю Коев. Скръбта ни е голяма, но с вашите молитви се чувстваме по-силни и благодарни на Бога, че живяхме заедно с човек, отдал душата си за Божията правда и оставил такива предани ученици, приятели и колеги, които ще продължат пътя към разкриване на божествените истини и повели.

Бог да упокои душата му!

 Иво Братанов

на 2006-04-26 22:25:27

За мен проф. Т. Коев беше истински носител на християнските добродетели. Дадените му от Бога таланти той изобилно умножи и преумножи. Написаното от него завинаги ще остане в съкровищницата на православната богословска мисъл. Вярвам, че заради неговата непоклатна вяра, силна надежда и пламенна любов към Бога, към св. Църква и към ближните, Господ ще го упокои в Своите небесни селения. Бог да го прости!

 Веско Апостолов

на 2006-04-27 12:41:30

Бог да го всели в място злачно, място прохладно, където няма ни болка, ни печал. Вечна му памят! Бог да го прости!

 Деян Канев

на 2006-05-08 15:25:40

Бог да прости душата ти, професоре!

Нямам повече думи. Загубата е за всички, които са се докосвали до неговите способности да ни обучава!

 Антоанета Свещарова

на 2006-05-23 10:54:26

Моят любим професор… Очите ми се пълнят със сълзи, когато си спомням за учителя и човека проф. Коев! Едни от най-приятните лекции, диалози, разговори, срещи бяха тези с него. Беше истински кавалер към жените, капацитет в областта си, човек с голяма душа! Бог да го прости! Никога няма да го забравя! Поклон пред спомена за него!