Когато в „зората на демокрацията” тръгна първият български таблоид, всички четяхме с настървение последната страница. Тя беше пълна с невероятни истории и ние се дивяхме, какви неща се случвали по широкия свят. След поредната крещяща история срещнахме редактора, който отговаряше за страничката. Старо куче вече в гилдията, макар и млад на възраст, той реши да се похвали пред засуканите колежки, покрай тях и пред колеги как се правят подобни неща и ни разясни схемата: в края на деня се сяда и с помощта на солидно количество „алкохолни стимуланти” започват вицове и легенди в надпревара, кой по-голяма небивалица ще разкаже. Победителят оформя историята като дописка, добавя измислени имена и населени места от далечната или близка чужбина и готово. А драгият читател чете и вярва. Вярва на измислици и вярва, че журналистите не пишат измислици, а проверени истории, доказани с факти. Горките вярващи...
Присетих се за това, след като прочетох новина в същия този вестник, днес вече с претенции за сериозно и утвърдено издание, за неочакван здравословен проблем на Българския патриарх. Комай като гледам в тази новина само името на патриарха и на града, в който е бил, са верни. Разликата е само, че тук вече не става дума за небивалици от последната страница за забавления, а за истинско въвеждане в заблуждение от първата страница. И резултатът не закъсня. Някои новинарски агенции вече се подведоха и дори препубликуваха дезинформацията.
Да оставим настрана колко е долнопробно да разпространяваш неверни твърдения за влошено здраве на някого. Ако се погледне текстът обаче се вижда, че той е направен целенасочено, за да уронва престижа на Българския патриарх в няколко направления:
Първо се обяснява, че е бил болен и припаднал. Разбирай: изложихме се пред чужденците. Ако някой все още не е схванал, тезата се повтаря с обяснението, че това направило впечатление дори на албанците и те изрично попитали, защо патриархът е така отпаднал и не взима участие дори по въпроси, които засягат България като този за Македонската църква. Разбирай: патриархът е неспособен поради болестта си да защити българския интерес и то не къде да е, а по най-болезнената тема за Македония.
Ако дотук все още има някой, който да не е възмутен и убеден в безсилието на Българския патриарх, като добавка идва „информацията”, че при преговорите в Истанбул вместо да подкрепи Руския, той дал рамо на Вселенския първойерарх. Разбирай: не стига, че с тоя Европейски съюз предадохме Освободителката си Русия, не стига, че сега предадохме Украйна на „католиците и поляците”, ами вече подкрепяме „подлите гърци” вместо нашите братя, руски славяни.
За по-сигурно идва и черешката на тортата: неизвестно защо се дава „новина”, че на подготвяния за 2016 г. вселенски събор, като подкрепим гърците, всъщност ще им помогнем да гласуват преминаването ни под шапката на Рим и папата. Разбирай: продадохме и православието. О, ужас!
Както казахме – много долно и много кално. Но личи, че е написано от изключително опитен специалист в манипулациите. След толкова много кал и пръски няма начин дори и най-чистият читател да не остане поне малко изцапан. И погнусен. А явно това е целта. Да се загнезди онова малко червейче на съмнението у нас. Нали така? Няма дим без огън. Щом го пишат по вестниците, трябва да е вярно!
Важно е обаче винаги да се търси не само изпълнителят, а най-първо мотивът. Малък жокер от справка в интернет: дългогодишният юрисконсулт на медията е епархийски съветник и близък приятел на владиката с най-голяма епархия и с най-големите амбиции в страната...
А лъжата? Лъжата няма морал. И както се вижда, крачката й винаги са къси.
