1. Несъмнено, всичко прекрасно, което съзира окото и което усеща духът, в което прониква умът и което докосва ръката, което разумът обгръща и до което достига човекът, е сътворено от нашия Бог и Спасител.
Кое украшение е по-многообразно от небесния диск и коя гледка е по-богата от лицето на земята? А на път кое е по-ослепително от слънчевата колесница и коя кола е по-красива от тази на луната?2 Кой предмет е по-достоен за възхита от многокаменната звездна мозайка?3 При плаване какво е по-полезно от попътния вятър? Кое огледало е по-неумолимо от дневната светлина? Кое животно е по-разумно от човека?
И тъй, прочее, всичко най-прекрасно е сътворено от нашия Бог и Спасител.
А кой дар е по-необходим от водата? Понеже с вода се мие всичко, изхранва се, чисти се и се напоява. Водата държи на ръцете си земята, водата ражда росата, освежава лозето и прави да узреят класовете, водата изпълва с влага гроздето и прави по-благ елея, услажда дървото и дава червенина на розата, водата дарява лилията с бели цветове и оцветява теменугата.
Но, какво многословствам, без водата не би имало нищо от това, което е около нас. Ето тази е ползата от водата, че ни донесе всичко от небесата върху градовете и селата, ала е получила жилище над небесата. И именно за нея се отнасят думите на онзи пророк: Хвалете Господа, небеса на небесата и вода над небесата.4
И не само това ни показва достойнстовто на водата, но още по-достоверно е, че Христос – Творецът на всичко – слезе от небето като дъжд5 и биде познат като Извор на жива вода,6 разпростря се като река7 и се кръсти в реката Йордан.8
Чул си, прочее, че Иисус отишъл при Йоан, за да се кръсти от него в Йордан. О, чудо на природата! Как безбрежната Река възрадва Божия град, като се уми в нищожните му води!9 Непонятният Извор на жива вода, от Когото произлиза живот вечен за всички люде и Който няма нигде предел, се потопи в нищожните и временни води. Този, Който навред всичко изпълва и няма място, където Той да не е, непонятният за ангелите и невидимият за хората отива да приеме кръщение тъй, както е благоволил.
Слушайки това, възлюбени, не го приемай плътски, а с оглед учението за Божието домостроителство.10 Затова и Гопод в човеколюбието на Своето снизхождение отиде при водите на река Йордан не скришом, а наяве. Но тогава видяха го водите и се изплашиха!11 Едва ли не трябвало да се върнат обратно на течението си, а те побегнали чак до своите крайни предели. Когато пророкът видял това, попитал, казвайки:
- Какво ти е, море, че избяга и ти, Йордане, че се назад върна?12
Онези пък му отговорили:
- От Твореца на всичко, дошъл във вид на раб,13 избягахме и като не знаехме за тайната на Божието домостроителство, от ужас се изпокрихме.
3. Сега вече, знаейки домостроителствения Божи план, нека се поклоним на Неговото милосърдие, задето дойде да ни спаси, а не да съди вселената.
Когато обаче Йоан – Предтечата Господен – все още не беше разбрал тази тайна и това учение, че наистина е Господ пред него, се обърнал към онези, които идвали да се кръстят:
- Рожби ехиднини, какво ме тъй втренчено гледате!? Не съм аз Христос!14 Роб съм аз, а не самодържец. Прост невежа съм, не съм цар. Овца съм, не пастир. Човек съм, а не Бог. Безплодна майка мене е родила, не Девица пречиста. Отдолу съм произлязъл, не съм отгоре слязъл. Скован съм от езика на отца си и не съм от Божията благодат освободен. От проста майка съм се аз родил и не съм от звездите посочен. Аз съм непълноценен и твърде незначителен човек, но идва след мене Този, Който е преди мене назад във времето, отвъд непристъпната божествена светлина. Идва по-силният от мене, Комуто не съм достоен да понеса обущата. Той ще ви кръсти с Дух Свети и огън!15 Аз съм напълно подвалстен, а Той е самовластен. Аз съм от греха обвързан, а Той е от грехове лишен. Аз единствено към закона се придържам, а Той ни просвещава с благодат. Аз като роб бивам направляван, а Той като владика съди света. Аз кръщавам с покайно кръщение, а Той носи дара на осиновението.16 Той ще ви кръсти с Дух Свети и огън. Защо към мене се тъй застрашително приближавате? Не съм аз Христос!
4. Това са Йоановите думи към чуждата тълпа и към струпалото се от народа множество, превърнало се в зрелище за плътските очи, но и в свидетелство, поразяващо дявола дори.
И ето, изведнъж Йоан зърнал Господа да идва при него прост, гол, непървенствуващ, облечен в човешка плът и покрит с божествена тайна, за да остане скрит за дяволското зломислие. И не само че не идвал при него с царска свита, но и като обикновен, обременен от грехове човек, навел глава, за да бъде кръстен. Като видял Йоан това смиреномъдрие, смаял се и Го спрял, казвайки:
- Аз имам от Тебе нужда да се кръстя, а Ти ли идваш при мене?17 Какво правиш, Владико? Прекалено се смиряваш. За друг ни е благовестено и не такъв си дошъл сред нас. За друг е слушал дяволът и другиго е имал предвид. Кръсти ме с божествен огън, защо чакаш водата? Просвети ме с Духа, защо се приобщаваш към тварта? Кръсти ме с Твоето кръщение, за да достигна Твоята висота. Аз, Владико, кръщавам с покайно кръщение и подготвях тези, които са с мене, да изповядат греховете си. Сега съм поставен да Те кръстя, но какво имаш Ти да изповядваш? Ти си лишен от грехове, а искаш да се кръстиш с покайно кръщение. Дори аз да Те допусна до водата, Йордан не ще се осмели. Аз имам нужда от Тебе да се кръстя, а Ти идваш при мене.
5. И ето какво отговорил тогава Господ:
- Остави сега, защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда.18 Остави сега, Йоане, защото не си по-мъдър от Мене. Ти гледаш като човек, а Аз като Бог предузнавам. Първо трябва да Ме сътвориш и тогава да Ме учиш. Не върша нищо непристойно, но съблюдавам благопристойност. Чудиш се, Йоане, че не съм дошъл както подобава на Моето достойнство, но не блести върху простия войник царски пурпур и не прилича върху царя проста войнишка одежда. Нима при тиранин съм дошъл, а не при приятел? Остави сега, защото нам тъй подобава да изпълним всяка правда. Аз съм пълнотата на Закона и не желая да има недостатъци към него, за да каже после след Мене Павел: Завършек на закона е Христос, за да бъде оправдан всеки вярващ.19 От тебе – раба – се кръщавам, та никой от царете или от управниците да не презре кръщението от беден свещеник. Сега влизам в Йордан, за да бъде чуто свидетелството на Отца и да бъде видяна силата на Сина. Остави сега, защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда.
И тогава Йоан Го допуснал до водата.
- И като се кръсти Иисус, веднага излезе от водата; и отвориха Му се небесата, и видя Духът Божи да слиза като гълъб, и да се спуща върху Него. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, върху Когото е Моето благоволение.20
6. Виждате ли, възлюбени, колко много и дълго време бяхме в състояние, в което си причинявахме вреда, и, в случай че Господ беше отстъпил пред Йоан, твърде много още би се проточило времето до нашето кръщение. Затова и небесата се вързадваха, защото непристъпна беше за нас небесната страна. Ние слязохме надолу, а не се възкачихме нагоре. Но само затова ли се кръсти Владиката? Не, ала също и за да издигне ветхия човек и да му повери отново скиптъра на осиновението. И тогава незабавно отвориха Му се небесата. Невидимото се промени във видимо. Развеселиха се небсните войнства, премахнаха се земните немощи, трудните въпроси бидоха разрешени и се сприятелиха тези, които се ненавиждаха.
Ти чу думите на евангелиста, който говори за това как отвориха Му се небесата. И женихът Христос, докато се кръщава, вижда как от вратите на небесното жилище се спускат светлоносни лъчи. Също така, съзира как и Светият Дух – във вид на питомен гълъб – слиза отгоре, а навред отеква гласът на Отца. Вижда как се вдигат небесните порти.21 И видя, че отварят Му се небесата, и ето глас от небесата, и ето глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, върху Когото е Моето благоволение.
7. Възлюбеният ражда Любов и невеществената Светлина – Светлина непристъпна. Този е Моят Син възлюбен, Който слезе долу, но от утробата на Отца Си не се отдели. Яви се, но показно не се изложи. Понеже Този, Който кръщава, държи пред себе си дошлия да се кръсти, затова едно е просто да се явиш, друго е да се изложиш показно.
Заради това Отец изпрати отгоре върху кръщаващия се Светия Дух. Защото както от Ноевия ковчег чрез гълъб бе показано човеколюбието на Бога, така и сега във вид на питомен гълъб слезе Духът, Който се понесе като плод на Божията милост и кацна върху засвидетелствания от Бога. И бе оповестен гласът на Отца, за да се потвърди пророческото предсказание от далечни времена: Гласът Господен се носи над водите, Бог на славата, загърмя Господ над многото води.22
- Този е Моят Син възлюбен, върху Когото е Моето благоволение. Този е Синът Йосифов и Моят единороден по божествена същност. Този е Моят Син възлюбен, който копнее и се грижи за безбройно много и, работейки, дава отдих на отрудените, и никъде глава не ще приклони, защото всичко държи в ръцете Си. Който страда, ала в страданието Си Се спасява. Който бичува света, но му дарява свобода. Който е прободен в реброто, но въздигна реброто Адамово.23
8. Призовавам ви да не напрягате много ума си, като се стремите към някаква точност в думите, защото желая тъй да достигнете извора на живота, че да съзрете там и източника на лековете, които ще ви подкрепят.
Отец на безсмъртието изпрати Своя безсмъртен Син и Слово в света, Който, идвайки като човек, се уми с вода и Дух, и възроди нетлението както на душата, така и на тялото, като вдъхна дихание за живот и ни въоръжи с духовно безсмъртие. Защото, прочее, ако човек стане безсмъртен, той ще бъде Бог.24 И ако Бог с вода и Дух се кръсти във водата, то, разбира се, и Христовият сънаследник ще бъде възроден при възкресението на мъртвите.25
Затова ви призовавам, казвайки:
- Елате, всички народи, при безсмъртното кръщение. Към живот призовавам пребиваващите в мрака на невежеството. Елате от робството при свободата, от тиранията при царството, от тленността при нетлението.
- Как, рече, да дойдем?
- При водата и Светия Дух. При водата, съединена с Духа, с която се напоява раят, с която се изхранва земята, с която израства дървото, в която раждат живите твари и най-вече в която се съживява възроденият човек, в която и Христос се е кръстил и върху която е слязъл Духът във вид на гълъб.
Това е Духът, Който в началото се носеше над водата26 и Който образува вселената; Който съгради творението и от Когото произлиза всичко живо; Който е действал чрез пророците и Който е слязъл върху Христос. Това е Духът, Който е дошъл над апостолите във вид на огнени езици. Това е Духът, към Когото се е устремил Давид, казвайки: Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене.27 За Този Дух Гавриил казва на Девата: Дух Свети ще слезе върху ти и силата на Всевишния ще те осени.28 С Този Дух Петър изговори онези блажени слова: Ти си Христос, Синът на Живия Бог.29 С Този Дух е положен камъкът на Църквата. Това е Духът, Утешителят, Който е при тебе изпратен, за да те направи Божие дете.
Ела, най-сетне, възроди се, човеко, за Божието осиновение.
- Но как? – рече.
- Повече не прелюбодействай, не убивай и на идоли не се кланяй. Не пиянствай в чувствени наслади и не се поддавай на гордостта. Не се свличай в мръсотията не безнравствеността и очисти се от бремето на греха. Изплъзни се от оръжието на дявола и се въоръжи с бронята на вярата, както казваше Исаия: Умийте се, очистете се, махнете от очите Ми злите си деяния; престанете да правите зло; научете се да правите добро, търсете правда, избавяйте угнетен, защитавайте сирак, застъпяйте се за вдовица. Тогава дойдете – и ще отсъдим, казва Господ. Да бъдат греховете ви като багрено, – като сняг ще избеля; да бъдат червени като пурпур, – като вълна ще избеля. Ако поискате и послушате, ще ядете благата земни.30
Виждате ли, възлюбени, как е предрекъл пророкът кръщението за очистване на греховете, защото влизащият с вяра във водата на възродителното кръщение се въоръжава за война със злото, съюзявайки се с Христа. Отрича се от омразния неприятел и изповядва, че Христос е Бог. Съблича робството и се облича с осиновението.
И от кръщението изгрява като ярко слънце и засиява с лъчите на праведността. И най-вече, става син Божи и сънаследник на Христа, Комуто е славата и силата с Всесветия, Благия и Животворящ Негов Дух, сега, винаги и във вечни векове. Амин.
Превод от старогръцки: Никола Антонов
1 Празникът Богоявление (θεοφανεια) през първите три века от историята на Църквата се е празнувал в чест на няколко свещеноисторически събития: Рождество Христово, явяването на необикновената Витлеемска звезда, Кръщение Господне, проявяването на божествената сила при чудото на сватбата в Кана Галилейска.
2 По примера на класическите писатели авторът представя тук слънцето и луната в небесното пространство на колесници. Това е риторичен похват, доближаващ смисъла на текста до съзнанието на езичниците.
3 Мозайката е изкуство, добре познато още от древността, при което посредством съчетаването на множество разноцветни камъчета (πολυς + πηγνυμι = πολυπηγηττον) и стъкълца се създават живописни картини (срв. Ест. 1:7).
4 Пс. 148:4.
5 Ос. 6:3.
6 Иоан 4:14.
7 Иоан 7:37.
8 Мат. 3:13.
9 Пс. 45:5.
10 Οικονομια – термин, обозначаващ въплъщението на Бог Слово от Дух Свети и Дева Мария заедно с цялото дело на спасението на човешкия род, извършено по волята на Отец (срв. 1 Кор 9:17; Еф. 1:10; Кол. 1:25).
11 Пс. 76:17.
12 Пс. 113:5.
13 Фил 2:7.
14 Иоан 1:20.
15 Мат. 3:11.
16 Υιοθεσια – отнася се до пълното възстановяване на съвършеното общение между Бога и човека. Буквално: „възстановяване на богосиновството“.
17 Мат. 3:14.
18 Мат 3:15.
19 Рим 10:4.
20 Мат. 3:16-19.
21 Пс. 23:7.
22 Пс. 28:3.
23 Реброто Адамово е жената, чрез която грехът влиза в света и която Синът Божи въздига, като умива вината ѝ.
24 2 Петр. 1:4.
25 Рим. 8:17.
26 Бит. 1:2.
27 Пс. 50:12.
28 Лука 1:35.
29 Мат. 16:16.
30 Ис 1:16-19.
