Професор Бъргър, прогнозирате, че общества като българското с приближаването си към Европа ще бъдат все по-силно подложени на влиянието на европейския секуларизъм. Означава ли това, че православието ще губи позиции, в българския случай конкретно? Че църквата ще отслабва все повече и повече?
- Това, което твърдя, е, че православието не може да предложи имунитет срещу този процес, който ще се случва. Евросекуларизмът е очевиден факт.
Отслабването на религиите е социологически факт - Европейският съюз драматично промени мястото на религиите в Южна Европа - Португалия, Италия, Испания, също Ирландия, все повече дори в Полша и Гърция. Но евросекуларизмът не е на всяка цена нещо толкова хубаво. Нито пък много привлекателно. Освен това не бива да забравяме, че нищо не е създадено завинаги. Така че вие може да промените това. Това може да се превърне във ваш православен проект. И заедно с него да промените самия Европейски съюз. Особено в очертаващия се диалог около исляма и духовните ценности, струва ми се, самата Европа ще има нужда от това.
Няма ли противоречие в очакването, че православието трябва да се модернизира, за да бъде адекватно на света, и, от друга страна, в твърдението ви, че именно православието в сегашния си вид съдържа по-динамична визия за ролята на духа в света?
- Всъщност ние не знаем как може да изглежда едно модерно православие. Вие можете да развиете този проект. Интересното е именно в това, че да станете модерен, не означава да станете западен. Ако погледнем японците, те са много по-модерни от нас в много отношения, но не са станали по-малко японци. Ние не знаем какво може да представлява един модерен православен проект, какво съдържание може да има, как би могъл да изглежда. Не знаем дали може да бъде успешен. Но той е възможен. Зависи от вашето творчество.
Вие самият не сте православен, а лутеран. Защо сте убеден, че православието е необходимо днес на света? И всъщност на кого е необходимо?
- Струва ми се, на християнския свят. Казвам това като християнин. Протестантството доведе със себе си много декадентски и упадъчни форми, много песимизъм. Римо-католическата църква, от друга страна, винаги ще има проблем - какво да прави с папата? От друга страна, някои от по-агресивните и нови християнски движения и форми отиват в крайности, които смятам за повърхностни. Аз никога няма да стана православен, защото има неща, които не мога да приема, но винаги ще бъда симпатизант на начина, по който православието те въвлича и ти дава възможност да станеш свидетел, участник в една друга реалност.
Питър Бъргър е професор по социология, теология и религия, директор на института за култура, религия и международна политика в университета Бостън, САЩ. Автор на книгите Many Globalizations. Cultural Diversity in the Contemporary World; The Capitalist Spirit. Toward a Religious Ethic of Wealth Creation;The Capitalist Revolution. Fifty Propositions About Prosperity, Equality and Liberty.
Няма ли противоречие в очакването, че православието трябва да се модернизира, за да бъде адекватно на света, и, от друга страна, в твърдението ви, че именно православието в сегашния си вид съдържа по-динамична визия за ролята на духа в света?
- Всъщност ние не знаем как може да изглежда едно модерно православие. Вие можете да развиете този проект. Интересното е именно в това, че да станете модерен, не означава да станете западен. Ако погледнем японците, те са много по-модерни от нас в много отношения, но не са станали по-малко японци. Ние не знаем какво може да представлява един модерен православен проект, какво съдържание може да има, как би могъл да изглежда. Не знаем дали може да бъде успешен. Но той е възможен. Зависи от вашето творчество.
Вие самият не сте православен, а лутеран. Защо сте убеден, че православието е необходимо днес на света? И всъщност на кого е необходимо?
- Струва ми се, на християнския свят. Казвам това като християнин. Протестантството доведе със себе си много декадентски и упадъчни форми, много песимизъм. Римо-католическата църква, от друга страна, винаги ще има проблем - какво да прави с папата? От друга страна, някои от по-агресивните и нови християнски движения и форми отиват в крайности, които смятам за повърхностни. Аз никога няма да стана православен, защото има неща, които не мога да приема, но винаги ще бъда симпатизант на начина, по който православието те въвлича и ти дава възможност да станеш свидетел, участник в една друга реалност.
