Въпрос: Защо на иконата "Възкресение Христово" се изобразява св. цар Давид?
Обичайно е при композицията "Възкресение Христово" (Анастасис), известна още, съобразно Свещеното Писание и богослужебната пасхална химнография, и като "Слизане в Ада", да присъстват старозаветни библейски персонажи - от Сътворението до спасителния Новозаветен период. В центъра на композициите е винаги Христовото изображение - Христос, Който "смертию смерт поправ" счупва портите адови и протяга десница към старозаветния праотец Адам. В по-късни варианти на тази иконография Спасителят протяга ръце към двамата прародители, Адам и Ева, които са сред първите, спасени от човешкия род. Сред персонажите в по-долната част разпознаваме различни "ликове" (групи, състави) на старозаветни патриарси, пророци и царе. Сред тях (по принцип) неизменно присъстват св. прор. Давид и св. прор. Соломон, и двамата автори на книги в Свещ. Писание на Стария Завет (Псалтир, Еклисиаст, Песен на песните, Премъдрост Соломонова и Притчи Соломонови).
Освен това в химничен и иконографски контекст отделни места в съчиненията на тези старозаветни царе съдържат конкретни месианските идеи за боговъплъщението и приснодевството на Пресв. Богородица. Затова и техните изображения присъстват не само достойно сред първите, докоснали се до Христовото спасение, но намират място и в иконографската украса на царските двери на олтарната стена. Последното още по-силно подчертава не само тяхното месианско и предобразно, но и есхатологично им значение в контекста на спасителната история на човечеството. Тъй като царските двери при храмовия иконостас символзират боговъплъщението (в Акатиста св. Богородица бива наречена и "двери на спасението") както и мястото, откъдето в Съдния ден ще дойде истинският Цар на славата и най-висш Вседържител (Пантократор), Господ Иисус Христос.
