Въпрос на М. Пенева: Какво е нужно за построяването на храм или параклис, като се изключи финансирането?
Здравейте, за построяването на храм или параклис (под това име обикновено се разбира малък храм, но може да бъде и по-голям; идеята е, че не става дума за основния храм, а за при-храмова молитвена сграда - каквато е и етимологията на гръцката дума "пар-екклиси") е нужно да се знае, че става дума за православен храм, следователно той трябва да се построи според православните канони. Тоест, нужно е знанието и съгласието на енорийския свещеник, който обгрижва духовно дадено селище и прилежащата му територия (защото често параклисите се строят в планините или по полетата).
(Тук искам да отбележа, че макар БПЦ да разполага с не повече от 1/4 от нужните й свещеници, всяко село е поверено на някой свещеник, който го "завежда", колкото и канцеларски да звучи тази дума. Така напр. в Трънско 54 селища се "завеждат" от един-единствен свещеник, но така или иначе няма селище, което да не е разпределено някому от недостигащите свещеници на БПЦ. Това уточнение го правя, понеже често пъти хората казват: "Ама в нашето село нямаме свещеник!")
И така, свещеникът, който обгрижва даденото селище, от своя страна трябва да осигури разрешението, респ. благословението на митрополита (епископа, владиката) на църковната област (епархия).
Както виждате, започва се със съгласуването на намерението за строителство с църковната власт, а след това се уточнява финансирането, построяването, както и това - кой ще контролира каноничното изпълнение на строежа на храма.
Съществуват много "типови" проекти, тоест еднообразни проекти, които се повтарят на различни места - така се пестят и средства. Ако в дадено място не е имало храм, е добре да се учреди църковно настоятелство, което ще е ръководен и контролен орган по строежа и ползването на храма. На места основават първо инициативни комитети за изграждането на храм или параклис. Но тези инициативни комитети не са за препоръчване, защото те не могат да бъдат юридическо лице в системата на Църквата.
Успех в начинанието!
И така, свещеникът, който обгрижва даденото селище, от своя страна трябва да осигури разрешението, респ. благословението на митрополита (епископа, владиката) на църковната област (епархия).
Както виждате, започва се със съгласуването на намерението за строителство с църковната власт, а след това се уточнява финансирането, построяването, както и това - кой ще контролира каноничното изпълнение на строежа на храма.
Съществуват много "типови" проекти, тоест еднообразни проекти, които се повтарят на различни места - така се пестят и средства. Ако в дадено място не е имало храм, е добре да се учреди църковно настоятелство, което ще е ръководен и контролен орган по строежа и ползването на храма. На места основават първо инициативни комитети за изграждането на храм или параклис. Но тези инициативни комитети не са за препоръчване, защото те не могат да бъдат юридическо лице в системата на Църквата.
Успех в начинанието!
