Когато обидиш своя приятел, кой може да отмени обидата: ти или твоят приятел? Ясно е, че ти не можеш вместо твоя приятел да си простиш. Не само, че не можеш сам да отмениш обидата, нанесена на приятел, но това не могат да направят нито всички хора на земята, нито цялата природа. Защото твоя приятел е приел обидата от тебе и я е отнесъл със себе си. Обидата е вече в него и с него. И само той единствен може да я отмени и обезсили.
Всеки грях е в последна сметка обида към Бога. Всички обиди и грехове на земята са насочени към Бога, викат срещу Него. Той ги приема и държи всички грехове. Кой може да им отговори, кой, освен Него, може да ги опрости?
Когато ти навредиш, обидиш своя приятел, той е приел обидата и я е отнесъл със себе си. Можеш за тази обида да постиш 100 години, да се каеш, да се чистиш, на практика всичките ти добродетелни усилия могат да останат напразни, ако твоят обиден приятел не благоволи да го обезсили и прости. Ти сам не можеш през цялата вечност да се спасиш от този грях, защото той вече не е под твоя власт, а под властта на твоя приятел. Твоят пост, покаяние и добродели могат само да подбудят твоя приятел да обезсили, унищожи и изхвърли твоя грях. Но ти самият вече нямаш власт над извършеното и в това е безкрайният ужас на греха, защото той е свободен от тебе, но ти не си свободен от него.
Из книгата „Мисли о добру и злу“
Превод Цв. Антонова
