В интервю за La Croix Грузинзският католикос-патриарх Илия ІІ заяви, че Грузия никога няма да се примири със загубата на Абхазия и Южна Осетия, територии, които за грузинците са същото като Орлеан за французите или Новгород за руснаците. Коментирайки неотдавнашните военни действия в Южна Осетия, патриарх Илия ІІ каза, че: “Този сблъсък не е национален конфликт между грузинци и осетинци или абхазци, а резултат от стремежа на Грузия да възстанови своята териториална цялост, нещо, което международното право признава на всяка държава... Фактът, че две страни, изповядващи една и съща вяра, тръгнаха една срещу друга е достоен за съжаление, но този конфликт в никаква степен не беше предизвикан от религиозни причини. Причините му са чисто геополитически, именно затова Грузия се превърна в място на стълкновение на международните политически сили”.
Патриарх Илия ІІ изрази увереност, че ако всичко се върне в границите на законността, православието може да изиграе важна роля в снижаването на напрежението и нормализацията на отношенията между Русия и Грузия.
По повод обвиненията, че Грузия е започнала първа войната, патриархът каза:
“През 1920 г. нашата страна беше подложена на чудовищна агресия - комунистите нахлуха в независима Грузия. Без никакви юридически или исторически основания, части от страната ни бяха дадени на съседни държави и автономни републики - бяха създадени Аджария, Южна Осетия и Абхазия. По такъв начин беше заложена бомба със закъснител, готова да се взриви при първа възможност. В епохата на Съветския съюз режимът насаждаше в тези региони идеология, благоприятстваща отделянето им и разделението на Грузия... Самите названия “Южна Осетия” и “Северна Осетия” не са съществували по-рано, а бяха измислени от комунистите. Историческата родина на осетинците – Алания, се намира в Северен Кавказ. От там, където днес е разположена Северна Осетия, част от осетинците през ХVІІ век емигрира в Грузия. Във връзка с това трябва да се подчертае, че осетинците винаги са били много повече в останалите части на Грузия, отколкото в Южна Осетия, а Цхинвали никога не е бил тяхната етнокултурна родина”.
Патриархът подчерта в интервюто си и чисто човешките трагедии, с които най-вече трябва да се измерва този конфликт. Той посочи, че загиналите от грузинска страна са 372 човека, а от 260 хиляди бежанци, 40 хиляди не са се завърнали до ден днешен по домовете си. Православните храмове в Хеити, Икорта, Кемерти и Свери са били сериозно повредени, а в резиденцията на Никозко-Цхинвалския митрополит Исаия е попаднал снаряд. Монасите и свещениците в района активно помагат на пострадалото население и въпреки конфликта не са напуснали манастирите и енориите си. Самата църква ежедневно раздава 2-3 хиляди евро на бежанците, но това не може и не трябва да продължава дълго. Бежанците трябва да получат гаранции за безопасността си, която да бъде обезпечена от международната общественост и да се завърнат по домовете си.
“Ние се нуждаем от поддръжката на ЕС, за да си върнем тези територии и да възстановим историческите граници на Грузия. Търпимостта на нашия народ е благодатна почва за създаването на стабилна и просперираща държава, но ще бъде неимоверно трудно постигането на всичко това без съгласувани усилия отвън.”
На въпроса, как той оценява действията на грузинското правителство във връзка с конфликта, патриарх Илия отговарs: “В демокрацията се подразбира, че управляващите носят отговорност пред гражданите. Доколкото знам, грузинското правителство е изразило готовност да отговори за действията си пред народа. Само тогава могат да се дават каквито и да е оценки”.
“През 1920 г. нашата страна беше подложена на чудовищна агресия - комунистите нахлуха в независима Грузия. Без никакви юридически или исторически основания, части от страната ни бяха дадени на съседни държави и автономни републики - бяха създадени Аджария, Южна Осетия и Абхазия. По такъв начин беше заложена бомба със закъснител, готова да се взриви при първа възможност. В епохата на Съветския съюз режимът насаждаше в тези региони идеология, благоприятстваща отделянето им и разделението на Грузия... Самите названия “Южна Осетия” и “Северна Осетия” не са съществували по-рано, а бяха измислени от комунистите. Историческата родина на осетинците – Алания, се намира в Северен Кавказ. От там, където днес е разположена Северна Осетия, част от осетинците през ХVІІ век емигрира в Грузия. Във връзка с това трябва да се подчертае, че осетинците винаги са били много повече в останалите части на Грузия, отколкото в Южна Осетия, а Цхинвали никога не е бил тяхната етнокултурна родина”.
Патриархът подчерта в интервюто си и чисто човешките трагедии, с които най-вече трябва да се измерва този конфликт. Той посочи, че загиналите от грузинска страна са 372 човека, а от 260 хиляди бежанци, 40 хиляди не са се завърнали до ден днешен по домовете си. Православните храмове в Хеити, Икорта, Кемерти и Свери са били сериозно повредени, а в резиденцията на Никозко-Цхинвалския митрополит Исаия е попаднал снаряд. Монасите и свещениците в района активно помагат на пострадалото население и въпреки конфликта не са напуснали манастирите и енориите си. Самата църква ежедневно раздава 2-3 хиляди евро на бежанците, но това не може и не трябва да продължава дълго. Бежанците трябва да получат гаранции за безопасността си, която да бъде обезпечена от международната общественост и да се завърнат по домовете си.
“Ние се нуждаем от поддръжката на ЕС, за да си върнем тези територии и да възстановим историческите граници на Грузия. Търпимостта на нашия народ е благодатна почва за създаването на стабилна и просперираща държава, но ще бъде неимоверно трудно постигането на всичко това без съгласувани усилия отвън.”
На въпроса, как той оценява действията на грузинското правителство във връзка с конфликта, патриарх Илия отговарs: “В демокрацията се подразбира, че управляващите носят отговорност пред гражданите. Доколкото знам, грузинското правителство е изразило готовност да отговори за действията си пред народа. Само тогава могат да се дават каквито и да е оценки”.
Със съкращения по La Croix
