В окръжно писмо, изпратено за изпълнение до всички епархии в Московска патриаршия, се забранява украинските свещеници-бежанци в Русия да извършват богослужение.
Заповедта е в два параграфа. Във витиеват и неясен стил първият предвижда „…свещениците, чийто каноничен статут не може да бъде обективно проверен (дори при наличие на съответните документи)… да се причастяват с миряните“.
Втори параграф предвижда дори на тези свещеници, „…чиято принадлежност към свещения чин не предизвиква съмнение, удостоверена включително чрез личното свидетелство на познаващите ги архиереи и клирици“, да не се разрешава да служат, но може да се причастяват в олтара със свещенически одежди.
И във втория случай причината е посочена неясно: „…предвид неопределеността на техните действащи канонически отношения с техните управляващи архиереи, следва отечески да им се обясни необходимостта от временно (до изясняване на ситуацията) въздържане от богослужение, като им се дава благословение да се причастяват в олтара със свещенически одежди“.
От тази заповед, която получи публичност в социалните мрежи в Украйна, става ясно, че на украинските свещеници не се разрешава да служат в Русия, независимо от коя църковна юрисдикция произхождат, дори при писмено и лично потвърждение от страна на архиерей от УПЦ, ръководена от Киевския митр. Онуфрий.
„Неопределеността“, за която се говори в окръжното, визира отношението на украинските свещеници към патр. Кирил и към решенията на украинския църковен събор, провел се през м. май в Киев, на който се взе решение за отделяне от Московска патриаршия, за промени в устава и преустановяване на споменаването на руския патриарх при богослужение.
Московска патриаршия не реагира на тези решения с канонични мерки, а само с общи изявления, че ги смята за неприемливи, път към разкол и принудително взети в условията на война. Поради тази причина формално евхаристийното общение между УПЦ и МП не беше нарушено.
На практика обаче след събора в Киев Украинската православна църква не функционира като едно административно цяло с МП. Митрополиите получиха правото да вземат самостоятелни решения без консултиране със синода и централните църковни органи. Източници от УПЦ твърдят, че на практика централните органи и комисии, осигуряващи координиране на църковния живот в страната, не работят. Има епархии, в които не споменават като свой „отец и господин“ Московския патриарх, и други, където той е споменаван заедно с митр. Онуфрий. Има и митрополити, които отказаха да споменават предстоятеля на УПЦ и започнаха да споменават непосредствено патр. Кирил, заявявайки своето преминаване към пряката юрисдикция на МП.
В тези условия заповедта на Московска патриаршия да не разрешава на украинските свещеници да служат може да се разбира по следния начин: право да извършват богослужение в Русия имат само тези украински свещеници, които имат положително отношение към позицията за войната на Московска патриаршия.
Според коментари на това решение от страна на украински клирици става дума за въвеждането на своеобразни църковни „филтрационни лагери“, по време на които трябва да се удостовери „правилното политическо отношение“ към войната и идеологията на „руския свят“.
Няма официална информация колко са украинските клирици-бежанци в Русия.
В Русия и в окупираните украински територии са създадени двадесет и един филтрационни лагери за хора от Украйна – бежанци или депортирани от руските войски от Източна Украйна. Те се делят на четири вида лагери: за регистрация, за вторично интервюиране, за лишаване от свобода, за задържане. През тях минават всички украинци, включително и свещениците. В тези лагери се определя националното самосъзнание и политическите възгледи на хората, особено на мъжете.
По време на мисията на украинските свещеници да посредничат за освобождаването на войниците в „Азовстал“ участвалите свещеници разказват за престоя си в такъв филтрационен лагер на окупираните територии (тук).
