Първата конференция, посветена на осмислянето на наследството на митрополит Антоний Сурожски, се откри на 28 септември в Библиотеката-фонд "Русское зарубежье" в Москва.
Конференцията е организирана от фонда "Духовното наследство на митрополит Антоний Сурожски", като в нея вземат участие духовници и миряни от Русия и Европа. Участниците обсъждат широк кръг от теми като молитвения опит и богословската мисъл на митр. Антоний, приноса му в християнските аспекти на психологията, медицината, естествените науки, влиянието му върху различни области на съвременната култура.
Докладите започнаха с полемичното изложение на игумен Пьотр Мещеринов, сътрудник в Центъра за духовното развитие на децата и младежите при Свето-Даниловския манастир. Докладът му беше озаглавен "Животът на православния християнин в съвременния свят по примера на митр. Антоний". Игумен Пьотр Мещеринов започна с
анализ на характерните черти на пастирския опит на митрополит Антоний, но поставени в контекста на съвременната църковна практика в Русия. Сравнението се оказа не в полза на последната, тъй като в днешната църковност авторът открива очевиден дефицит на това, което е било основно в богословието на митр. Антоний: уважение към личността на човека, акцент върху личното богообщение чрез молитвения опит и Евангелието, което е основата на истинската съборност. Според игумен Пьотр главното, което можем да научим от митрополит Антоний, е "благородната християнска "частност", която "ражда плодове и развива истинската църковност - зрялост и самоценност на личността, от една страна, и откритост към общение, от друга."
Както следваше да се очаква, докладът на отец Пьотр предизвика полемика. Своите забележки и съображения относно "частното лице" в Църквата изказаха богословите Анна Шмаина-Великанова и Александр Кирлажев. Александр Кирлажев говори за еклесиологията на митрополит Антоний и за един своеобразен "парадокс", реализиран в неговото служение. Според него митрополит Антоний е успял да съчетае пълната освободеност на Църквата от "този свят" и в същото време е постигнал "императива на инкултурИРАНЕТО", тоест животът на Руската църква в диаспората е бил пронизан от проявите на "руското различие: в църковен, езиков и културен смисъл". Според докладчика този опит е толкова своеобразен, че не може да бъде използван в Русия. Александр Кирлажев определи богословието на митр. Антоний като "керигматично", насочено към просвета на другите, а не схоластично, т. е. като възникнало в процеса на живата проповед. В духовническата му практика "щастливо се съчетават" духовният и телесният лекар, което изключвало "обичайния монашески дуализъм" и предполагало благоговейно отношение към човека в неговата цялост.
Особено внимание в наследството на владика Антоний трябва да се отдели на проблема за опита - "реално преживян пробив в духовната сфера". При цялата "рисковост" и "опасност на илюзиите" владиката полагал големи усилия да предаде този опит от реалната си среща с Бога, която единствено спасява от "религозна идеологизация". Митрополит Антоний е бил "католична" (или кафолическа по руското произношение на гръцкия термин, за да не се бърка с конфесията католицизъм; т. е. свързана с общността, съборността - б. р.) личност, въплътила църковния идеал за съборност в живота на своята епархия. Според Александр Кырлажев опитът на митрополит Антоний не трябва да се "възпроизвежда и транслира", но на него трябва да се гледа като на образец за духовен живот. "Той (опитът му - б. р.) може да бъде канонизиран, но не бива да бъде идеологизиран. Необходимо е осмислянето на духовното му наследство", заключи А. Кырлажев.
Следващите участници разказаха за личните си срещи с митрополит
Антоний. Така например прот. Стефан Хедли се изповядвал при митрополит Антоний в продължение на 35 години и служил с него в Париж. Свещеникът подробно разказа за митрополит Антоний като духовник, който притежавал особен дар да установява общение с човека, но "не толкова на почвата на приятелството, колкото на почвата на дълбоката църковност". "Митрополит Антоний винаги отъждествяваше себе си със страдащите хора, но никога не им е казвал, как трябва да постъпват, а единствено ги съветвал в молитва да търсят отговор от Бога". Отец Стефан приведе много конкретни примери за особеностите на богослужението в лондонската катедрала, за отношението на владиката към мълчанието като възможност за лична среща с Бога, за отношението му към безумните и самоубийците. Дори, когато говори за най-сложните духовни неща, митрополит Антоний винаги обяснява християнството "просто" (по израза на любимия му К. С. Луис), но без опростителство". Митрополит Антоний е бил "истински епископ", според отец Стефан; - "беше в крак с времето, без да изменя с нищо на Христовото учение".
анализ на характерните черти на пастирския опит на митрополит Антоний, но поставени в контекста на съвременната църковна практика в Русия. Сравнението се оказа не в полза на последната, тъй като в днешната църковност авторът открива очевиден дефицит на това, което е било основно в богословието на митр. Антоний: уважение към личността на човека, акцент върху личното богообщение чрез молитвения опит и Евангелието, което е основата на истинската съборност. Според игумен Пьотр главното, което можем да научим от митрополит Антоний, е "благородната християнска "частност", която "ражда плодове и развива истинската църковност - зрялост и самоценност на личността, от една страна, и откритост към общение, от друга."Както следваше да се очаква, докладът на отец Пьотр предизвика полемика. Своите забележки и съображения относно "частното лице" в Църквата изказаха богословите Анна Шмаина-Великанова и Александр Кирлажев. Александр Кирлажев говори за еклесиологията на митрополит Антоний и за един своеобразен "парадокс", реализиран в неговото служение. Според него митрополит Антоний е успял да съчетае пълната освободеност на Църквата от "този свят" и в същото време е постигнал "императива на инкултурИРАНЕТО", тоест животът на Руската църква в диаспората е бил пронизан от проявите на "руското различие: в църковен, езиков и културен смисъл". Според докладчика този опит е толкова своеобразен, че не може да бъде използван в Русия. Александр Кирлажев определи богословието на митр. Антоний като "керигматично", насочено към просвета на другите, а не схоластично, т. е. като възникнало в процеса на живата проповед. В духовническата му практика "щастливо се съчетават" духовният и телесният лекар, което изключвало "обичайния монашески дуализъм" и предполагало благоговейно отношение към човека в неговата цялост.
Особено внимание в наследството на владика Антоний трябва да се отдели на проблема за опита - "реално преживян пробив в духовната сфера". При цялата "рисковост" и "опасност на илюзиите" владиката полагал големи усилия да предаде този опит от реалната си среща с Бога, която единствено спасява от "религозна идеологизация". Митрополит Антоний е бил "католична" (или кафолическа по руското произношение на гръцкия термин, за да не се бърка с конфесията католицизъм; т. е. свързана с общността, съборността - б. р.) личност, въплътила църковния идеал за съборност в живота на своята епархия. Според Александр Кырлажев опитът на митрополит Антоний не трябва да се "възпроизвежда и транслира", но на него трябва да се гледа като на образец за духовен живот. "Той (опитът му - б. р.) може да бъде канонизиран, но не бива да бъде идеологизиран. Необходимо е осмислянето на духовното му наследство", заключи А. Кырлажев.
Следващите участници разказаха за личните си срещи с митрополит
Антоний. Така например прот. Стефан Хедли се изповядвал при митрополит Антоний в продължение на 35 години и служил с него в Париж. Свещеникът подробно разказа за митрополит Антоний като духовник, който притежавал особен дар да установява общение с човека, но "не толкова на почвата на приятелството, колкото на почвата на дълбоката църковност". "Митрополит Антоний винаги отъждествяваше себе си със страдащите хора, но никога не им е казвал, как трябва да постъпват, а единствено ги съветвал в молитва да търсят отговор от Бога". Отец Стефан приведе много конкретни примери за особеностите на богослужението в лондонската катедрала, за отношението на владиката към мълчанието като възможност за лична среща с Бога, за отношението му към безумните и самоубийците. Дори, когато говори за най-сложните духовни неща, митрополит Антоний винаги обяснява християнството "просто" (по израза на любимия му К. С. Луис), но без опростителство". Митрополит Антоний е бил "истински епископ", според отец Стефан; - "беше в крак с времето, без да изменя с нищо на Христовото учение". Прот. Сергий Овсянников, предстоятел на Свето-Николаевската енория на РПЦ в Амстердам, бил ръкоположен в свещенство от митр. Антоний, служил с него и се изповядвал при него. Той също разказа за "особеното умение" на владиката да извършва тайнството изповед: "В изповедта всеки проблем придобиваше друг статус - изповедта ставаше огледало, в което човек виждаше себе си в светлината на Христос, който винаги присъства в това тройно общение". За отец Сергий най-важният урок от аскетичното дело на митрополит Антоний се състои в неговото умение и призив да бъде "тук и сега", благодарно и молитвено усещайки себе си всеки миг в Божието присъствие.
За това как митрополит Антоний разбирал светостта, говори Анна Шмаина-Великанова. Владиката гледал на светостта като на библейския "хесед" - самоотвержена докрай любов, независеща от обстоятелствата и необусловена от природата. Според нея митр. Антоний призовавал всички именно към такава любов - "не към подвиг на благочестието, а към божествена святост", като учел, че семето на тази любов е посято в сърцето на всеки човек и с Божията помощ то може да израсне и да принесе плодове.
Близко по дух на този доклад беше и есето за "богословието на приятелството", представено от Дмитрий Строцев, който също споделя своя опит от срещите си с митрополит Антоний.
С голям интерес беше изслушано още едно лично свидетелство - на православната англичанка Джулиет Кроу, духовна дъщеря и съмишленичка на митрополит Антоний в епархийския съвет. Наричайки го "апостол за англичаните", тя показа, как митрополит Антоний духовно ръководил онези англичани, които пожелавали да се обърнат към православието: открито, с доверие и уважение, като ги предпазвал да не се увличат само от външната страна на православието и на руската култура, а също така - чрез самия себе си. Именно затова "изпитателният срок" за такива кандидати понякога продължавал до 4 години, при това митрополитът не жалел време за редовни лични срещи и беседи.
За това как митрополит Антоний разбирал светостта, говори Анна Шмаина-Великанова. Владиката гледал на светостта като на библейския "хесед" - самоотвержена докрай любов, независеща от обстоятелствата и необусловена от природата. Според нея митр. Антоний призовавал всички именно към такава любов - "не към подвиг на благочестието, а към божествена святост", като учел, че семето на тази любов е посято в сърцето на всеки човек и с Божията помощ то може да израсне и да принесе плодове.
Близко по дух на този доклад беше и есето за "богословието на приятелството", представено от Дмитрий Строцев, който също споделя своя опит от срещите си с митрополит Антоний.
С голям интерес беше изслушано още едно лично свидетелство - на православната англичанка Джулиет Кроу, духовна дъщеря и съмишленичка на митрополит Антоний в епархийския съвет. Наричайки го "апостол за англичаните", тя показа, как митрополит Антоний духовно ръководил онези англичани, които пожелавали да се обърнат към православието: открито, с доверие и уважение, като ги предпазвал да не се увличат само от външната страна на православието и на руската култура, а също така - чрез самия себе си. Именно затова "изпитателният срок" за такива кандидати понякога продължавал до 4 години, при това митрополитът не жалел време за редовни лични срещи и беседи.
Авторът на доклада подробно се спря на епископското служение на митрополит Антоний, наричайки го "епископ-свещеник". Чрез множество примери тя показа, че владика Антоний е разбирал "епископския сан като служение, а не като управление". Митрополит Антоний не е имал нито резиденция, нито канцелария, живял е в малка къща към църквата, грижел се е за градината и е споделял работата в епархиалния съвет с миряните, като лично отговарял на писмата от цял свят, безкрайно общувал с всички нуждаещи се. Дж. Кроу си спомня, че той никак не обичал обръщението "Ваше високопреосвещенство" и до края на дните си предпочитал да го наримат просто "отче Антоний". От многото други епископи се отличавал и с постоянните си призиви към минимален комфорт в църковния бит, изискването заплатите на епископите да бъдат по-ниски от тези на семейните енорийски свещеници и много други.
Разбирането на митрополит Антоний за отговорността на епископския сан и неговата еклесиология като цяло намерили отражение в "Устава на Сурожска епархия", който бе анализиран от историка Елена Белякова. Тя разгледа особеностите на документа в сравнение с "Устава на Руската православна църква" от 2000 г. Първото, което прави впечатление, е истинската съборна работа по Сурожкия устав, която продължила от 1979 г. до 1985 г. След изпитателен десетгодишен срок и внасянето на допълнения уставът бил приет на епархийско събрание през 1995 г. Важно е да се отбележи, че още от самото начало на съборната работа над устава, този документ бил авторски. Тоест, неговит автори били известни, което не е в традициите на Руската църква, чиито главни документи от 18 в. нататък са безименни. Сред другите особености на "Устава на Сурожка епархия" е фактът, че в него са намерили отражение британските юридически традиции и в частност пълната прозрачност на финансовата дейност на епархията. Друга важна черта е продължаването на традициите на Поместния събор на Руската църква 1917 - 1918 г., докато в Руския устав от 2000 г. такава приемственост липсвала. Е. Белякова подчерта също евхаристийната, а не административна основа на Сурожкия устав, който поставял в центъра на управлението на епархията евхаристийната община начело с избрания епископ, при активното и отговорно участие на миряните.
Благовест-инфо
