Македонският в. "Нова Македония" публикува интервю с проф. Иван Желев като част от тема за опазване на културните старини в Македония. Според вестника, в Западна Македония има изключително много кражби на ценни икони от храмовете, а Македонската църква не може да се справи с проблема.
Според остарелите вече данни, събрани преди 40 години, в Македония има около 23 000 църковни икони. Няма достатъчно данни или описания по отношение на църковното изкуство и веднъж изнесено от църквата, обикновено то е загубено завинаги. Общата стойност на откраднатите икони от Македония не може да бъде изчислена с точност, но според неофициални данни цената на една икона на черния пазар варира между 800 и десетки хиляди евро. Вестникът прави паралел със ситуацията в България и отбелязва, че дори в Гърция само през последните няколко години са откраднати над 40 икони с голяма историческа и религозна стойност. Особено много са кражбите в райнона на Волос, централна Гърция.
"Какво е положението в България в това отношение? Как Българската църква се справя с кражбите на ценни икони и има ли много такива случаи? Дали БПЦ е организирала охрана на църквите и наблюдение с камери, за да може по-лесно да се справя с крадците", е въпросът на македонските журналисти.
Проф. И. Желев: Кражбите от църкви и манастири на икони и други ценни предмети е много сериозен проблем в България от години. По всичко личи, че крадците на старини дори имат своя мрежа и успяват лесно да пренесат откраднатите предмети зад граница и да ги предложат на "черния" пазар в Западна Европа и Америка. БПЦ беше създала някаква система на описване на движимото църковно имущество в годините на комунизма, на всяка икона имаше инвентарен номер и пр. Но това отдавна е изоставено и сега никой не знае, къде какво има. Отделен въпрос е, че държавата прибра още тогава най-ценните икони по музеи и картинни галерии и Църквата не може да си ги върне.
Много често в новините се срещат съобщения за откраднати икони. От друга страна, в много полицейски управления в страната има купища икони, задържани при акции на полицията, които никой не си търси или просто не могат да се идентифицират, не може да се установи, къде са били по-рано, за да ги върнат на съответния храм. Чуват се и мнения: "Ако ги върнем на църквата, ония пак ще ги откраднат!"
Наистина, няма никаква система за опазване на тези ценности на нашата култура. Към това се прибавя и фактът, че между тях има и чудотворни икони, пред които хората векове наред са се молили и са ставали множество чудеса. В някои от храмовете са направени охранителни системи, но повечето от храмовете и манастирите нямат нужните парични средства, за да заплащат тази електронна известителна система против грабежи. Това насърчава крадците и те стават много по-нагли. Понякога се връщат втори и трети път, за да приберат и последната ценност от църкви, които по правило не се отварят редовно, понеже няма свещеници (в БПЦ не повече от 1/4 от енориите са заети от свещеници). Подобно е положението и в Гърция, където много често малки църкви по селата или извън населени места не се заключват и са на разположение на вярващите 24 часа в денонощието. Кражби има и на Св. Гора, колкото и да се охраняват там изходите от Атон от полиция и митнически служители.
В допълнение към интервюто ще кажем, че преди броени дни в двора на кметството в бургаското село Черни връх бяха намерени три икони на св. Йоан Рилски, св. Йоан Кръстител и св. Симеон Стълпник, откраднати от местната църква в края на март т. г. В този случай иконите бяха разпознати и върнати на храма. В голямото болшинство от случаите обаче иконите остават ненамерени, а понякога и от самите църкви не съобщават за откраднатите ценни предмети.
Един нерешен въпрос е и този, че независимо от предписанието на устава на БПЦ, където се казва, че епархийските съвети са длъжни да се грижат за съставяне на "опис на движимите вещи и регистър на недвижимите имоти на митрополията и нейните поделения" (чл. 121, ал. 11), няма сведения това да се върши системно по епархиите.
