Руски свещеник: Не искам да живея в града на Сталин

Днес в Русия протичат тържествата по повод 70-години от победата над хитлеристите в битката за Сталинград. В навечерието на годишнината се възобновиха дискусиите Волгоград (до 1925 г. Царицин, от 1925 до 1961 г. Сталинград - б. р.) отново да се преименува на Сталинград. Това беше предложено от вицепремиера на РФ Дмитрий Рогозин. В крайна сметка беше взето решение градът да носи името на Сталин "само на официални тържества", какъвто е и днешният ден (на 2 февруари 1943 г. хитлеристките войски са окончателно разгромени). Волгоградските свещеници не са съгласни с връщането на съветското име на града. О. Алексий Плужников, предстоятел на храма "Св. апостоли Петър и Павел", казва:

"Когато чета в пресата, че вице-премиерът на Русия, известен московски протодякон и мисионер (о. Андрей Кураев - б. р.), обществеността на Петербург и други правят изявления и събират подписи за преименуването на Волгоград в Сталинград - аз недоумявам. И основното ми недоумение е, защо проблемите на моя град, където съм се родил и израсъл, ще бъдат решавани от московчани и петербургци? И защо трябва да смятаме, че събраните от някого 50 и дори 100 хиляди подписа в цялата страна задължават когото и да било? Във Волгоград живеем около милион души - само нашето мнение е важно в случая. Може би трябваше да направим референдум. Сигурен съм, че повечето жители ще бъдат против заиграването с имената, но ще искат властите да чуят въздишките на народа и да ремонтират пътищата, по които подхожда да препуска ордата на хан Батай, а не да се движи съвременен транспорт...

А ако говорим за преименуване, градът си има историческо название - Царицин. Но даже към старото име вече не трябва да се връщаме. Волгоград е хубаво име, спокойно, неутрално, не плаши никого с "царици" или "сталини". А сериозно да се предлага преименуването на града в чест на Сталинградската битка това е просто абсурд. Тогава нека и Петербург стане отново Ленинград в чест на снемането на блокадата. Само че отец Андрей Кураев е непоследователен в своите предложения: помни се, как той настояваше за връщане на историческото име на северната ни столица. А пък в случая с нашия град позицията му се оказа нелогична... Аз не искам да живея в града на Сталин. Не искам да ходя по улиците на Ленин, Комунистическа и други подобни. Не се страхувам от имената, но е неприятно в адресите редовно да се споменават хора, паметта за които като за злодеи трябва да бъде в учебниците по история, а не на табели по къщите".