Църковното настоятелство при катедралния храма “Св. Троица” в Русе спечели проект пред Агенцията за хора с увреждания за изграждане на специален асансьор за посетители с двигателни затруднения. Проектът е изготвен от отдел “Социални дейности” при Русенската св. митрополия с благословението на Русенския митрополит Неофит.
На 10 ноември църковното настоятелство подписа договор с Агенцията за хора с увреждания – София към Министерството на труда и социалната политика за изграждането на асансьора, който ще бъде монтиран и ще въвежда хората с увреждания безпрепятствено в храм „Света Троица”. До сега храмът беше недостъпен за тях поради архитектурните му особености. Той е изграден през 1632 г., по време на османското владичество, и се намира дълбоко в земята.
Архитектурният проект е изготвен като дарение от русенските архитекти Венцислав Илиев и Миглена Витанова с помощта на инж. Снежка Станева и строителния техник Румяна Димитрова; получил е одобрението на Националния институт за паметници на културата (НИПК).
Това е първият проект в Русенска митрополия за достъп на хора с увреждания до храмовете в епархията. Чрез него инвалиди и хора със затруднено предвижване ще имат възможност да участват в богослуженията, да се помолят в храма и да получат духовен съвет и подкрепа.
Желанието на Русенска митрополия е в кратък срок да се осигури такъв достъп и до другите главни храмове на епархията, за да могат всички нуждаещи се от духовна грижа да я получат.
Историческа справка:
Катедралният храм “Св. Троица” в град Русе е построен през 1632 г. Годината е написана върху ръкописно българско евангелие от ХVІІ век в приписка. В югозападния ъгъл на храма се намира помещение, наречено “катакомба”. Строителната й история е доста неясна. Предполага се, че е катакомба от V век или средновековна църква, включена по-късно в днешния храм. По време на османското робство по-лесно било издавано разрешение за строеж на нов храм, ако на негово място е имало друг. Русенските християни вероятно са използвали старата катакомба, за да си построят църквата.
Храмът е вкопан четири метра и половина под нивото на двора, поради изискванията на турската власт. Сегашният вид на храма е от след Освобождението. Доростолският и Червенски митрополит Григорий убедил своя приятел Зафир Сароглу да направи дарение за разширение на храма. Дарителят, свързан с Русе чрез своите родители, дарил 40 000 лева. Построени са два параклиса. Единият е посветен на св. Александър Невски и е осветен на 5 август 1884 г. Днес в него е поместена музейна експозиция за църковна утвар, икони и старопечатни книги.
Вторият параклис е посветен на светите братя Кирил и Методий. Осветен е на 16 март 1886 г.
Дървените стълби, от които се влизало в храма, били разделени с парапет и заменени с каменни. Над тях се изправило красиво кубе в руски стил. Вероятно по същото време е построена и камбанарията. Камъните за градежа й са от укрепителните съоръжения около русчушката крепост, съборени по решение на Берлинския конгрес от юли 1878 г.
Най-колоритен е иконостасът на храма. Все още не е изяснен неговият произход. Някъде се отбелязва, че е единственият иконостас в Северна България от Самоковската школа и че иконите са рисувани от бащата на Захари Зограф – Христо Димитров през 1807 г. На друго място се споменава, че е изработен от марангозите Марин и Васил от прочутата Тревненска школа, а иконите са рисувани от тревненските майстори Витановци. Съществува и мнение, че е изработен от неизвестен влашки майстор-резбар. Сегашният иконостас е изработен през 1805-1807 г. Тогава са изографисани и иконите.
Сега всеки посетител на храма може да се възхити на позлатените и оцветени дърворезби, на съчетанието на цветовете и на реставрираните икони с дарителски надписи на български и гръцки. Големите (царски) икони са десет. Над тях има два реда – апостолски и празничен ред с по двадесет и пет икони.
В храма се съхранява чудотворна икона на св. Богородица Умиление.
Стените на храма са изографисани през 1934 г. от проф. академик Стефан Иванов и Господин Желязков.
През 1870 г. е създаден църковният хор по идея на учителя Тодор х. Станчев. Хорът е бил единственият в България след 1900 г. на ежегодна държавна субсидия.
Много събития от историята на Русе са свързани с катедралния храм. Първи наченки на килийното обучение в Русе се срещат през периода 1720-1735 г. Хаджи поп Драгни, наричан Данаил, пръв започва да събира децата в една от стаите на метоха при църквата.Епископската хиротония на архимандрит Климент (писателя Васил Друмев) е извършена в храма на 21 април 1874 г. Той получил титула “Браницки епископ” и бил назначен за викарий в Силистра и Тулча.
На 8/20 февруари 1878 г., сряда сутринта, генерал Тотлебен с щаба си и 138-ми Болховски полк влезли тържествено в Русе. Пред църквата “Св. Троица” им поднесли хляб и сол. В храма, при стечение на множество народ, били отслужени благодарствен молебен и водосвет. Пламенно слово произнесъл Браницкият епископ Климент, в което изразил дълбоката благодарност на освободеното население.
През 2000 г. на храмовите прозорци бяха поставени витражи от цветни стъкла. От двете на страни на входа са образите на св. Кирил и Методий, на барабана на кубето - на св. Богородица, а над олтарната абсида - на Св. Троица. Автор на витражите е русенецът Лъчезар Дочев, завършил Художествена академия в гр. Рига, Латвия.
Катедралният храм “Св. Троица” е обявен за паметник на културата от национално значение през 1983 г. Непрестанно се полагат грижи за съхранението и обновлението му, за да бъде запазен за идните поколения като една от най-старите сгради в Русе.
