Божидар Димитров нарече прибързани изводите на проф. Николай Овчаров, който обяви преди няколко дни на специална пресконференция, че откритото име в Боянската църква не принадлежи на нейния иконописец. "Проф. Н. Овчаров, въпреки че не е видял последните открития на проф. Гр. Григоров и В. Цветков, си е позволил да посвети поредната си седмична пресконференция на новооткрития надпис в църквата, за да оспори мнението им, че това е автограф на един от тримата художници, рисували стенописите в 1259 г. Изказал е мнението, че всеки посетител на църквата в ХІІІ-ХІV век би могъл да се подпише и че най-вероятно това е келнерът, обслужвал художниците. Да, вярно е, имало е такава практика. Но, ако беше посетил църквата или поне беше чел материалите в медиите, Н. Овчаров щеше да разбере, че автографът “Василий” (такова в крайна сметка се оказа името на художника) е нанесен върху грубата мазилка, която веднага след изсъхването си (2-3 дни след като е била положена) е била покрита с втората фина мазилка. Върху нея следователно не може да се пише през следващите 2 века, а само в следващите 2 дни, през които църквата е била в ръцете на художниците. Въпросната втора мазилка, върху която след изписването е могло да се драска от графомани, е била махната едва в 1980 г."
"На Перперикон могат да се правят и се правят доста спекулации с историята. Могат да се показват на ежеседмични пресконференции в БТА всякакви статуетки и монети, купени или подарени и произхождащи от Северна България, но представяни като открити в нивите край Перперикон. Могат да се представят керамични плочки с надписи, публикувани преди 15-20 години от други учени, като сензационно току-що направено откритие. Могат да се “събират” в Перперикон любопитни сведения на антични автори, засягащи събития, случили се в различни точки на Балканския полуостров. Но с Боянската църква такива фокуси не се правят. Защото е паметник на Световното културно-историческо наследство и отгоре на всичко е в София и лесно и бързо може да се провери всяко твърдение", заяви още проф. Божидар Димитров.
Открита е и втора творба на Василий, за когото се твърди, че е един от художниците в Боянската църква, каза също директорът на Националния исторически музей. Той обясни, че информацията за творбата ще бъде изнесена на 5 април от нейния откривател. Тя е датирана в 1260 г., тоест една година след завършването на Боянската църква.
В момента на Боянската църква работи голям екип от учени начело с проф. д-р Казимир Попконстантинов, които ще направят изявление, какво точно гласят надписите и какво съдържат рисунките в храма. На 5 април се очаква да бъдат изнесени и резултатите от тяхната експертиза.
В момента на Боянската църква работи голям екип от учени начело с проф. д-р Казимир Попконстантинов, които ще направят изявление, какво точно гласят надписите и какво съдържат рисунките в храма. На 5 април се очаква да бъдат изнесени и резултатите от тяхната експертиза.
