Двама студенти по иконография изписват храм „Успение Богородично“ във Велико Търново, съобщава Янтра днес. Вече месец четвъртокурсничката Анна Йорданова работи над сцената „Въведение на св. Богородица в храма“, а нейният колега Ивайло Илиев изографисва „Успение на Пресвета Богородица“. До дни стенописите, които са дипломна работа на студентите, ще бъдат готови. Дипломантите работят под научното ръководство на доц. Евгени Николов.
Двата сюжета са разположени на западната стена на храма – от двете страни на свода, който съединява притвора с централната част. Сюжетите са изписани по почина на палеологовия ренесанс, който се смята за връх в църковната живопис от дванадесетото до четиринадесетото столетие. Успението на Божията майка обикновено се изписва над вратата, но поради архитектурните особености на храма сега е на друго място. Изображението е с размери 3 на 2.5 м. Около св. Богородица са изписани образите на дванадесетте апостоли и Иисус Христос.
Най-трудната част от работата на двамата дипломанти е била да постигнат синхрон между цветовете на стенописите на купола и тези на стените. Куполът беше изписан миналата година също от студенти. Атанас Георгиев, Богомил Уруков и Марио Конов, които също са възпитаници на катедрата по иконография.
* Източник: Агенция „Фокус“
Справка:
На ок. 150 м. южно от левия бряг на р. Янтра, северно от манастира „Великата лавра“ и черквата „Св. Четиридесет мъченици“ се е намирал девическият манастир „Св. Богородица Темнишка“, където цар Йоан Александър изпраща като монахиня първата си съпруга – Теодора. Тук е прекарала последните дни от живота си и втората му съпруга, еврейката Сара-Теодора. На мястото на този манастир сега се издига кварталната църква „Успение Богородично“. Храмът е кръстокуполна, еднокорабна, едноапсидна сграда с притвор. Черквата е построена през 1923 г. и открита на 19 декември (с. г.) на мястото на стария храм, разрушен от земетресението през 1913 г. Изграждането ѝ става по инициатива на ктитора Христо Енев и с доброволен труд и средства на местното население. В нея са пренесени и запазени старинни икони като „Св. Петка“ (1854 г.) и „Св. Богородица“ с гръцки надпис, цялата обкована със сребро. Тук се съхранява и много стара църковна утвар – сребърни кандила от 1796 г. и 1818 г., петохлебие от 1828 г., кутия за сухо причастие от 1836 г. На високият, петредов иконостас – дело на резбаря Илия Косев, са подредени икони от 15-20 в. Църквата в момента е действаща.
