Днес Православната църква празнува паметта на св. свещеномъченик Харалампий. Защото заради утрешната Задушница празникът на много почитания светец се измества с един ден напред (вм. на 10.2.).
В този ден празнува и храмът в Петричкото село Рибник, в долното течение на р. Струма, срещу гара Дамяница. По този случай св. литургия отслужи там Неврокопският митрополит Натанаил. След св. служба архиереят извърши молебен за здравето и избавлението на българските медицински сестри, които вече навършиха осем години затворничество в Либия.
Митрополит Натанаил извърши и годишното освещаване на меда, каквато традиция съществува сред нашия благочестив народ.
В словото си митрополит Натанаил говори за подвига на свещеномъченика Христов Харалампий, а след това напомни за страданията на нашите медсестри, които се нуждаят не само от помощта на политиците и народа, но и от Божията помощ, а това означава - и от нашите молитви за тяхното избавление.
Накрая за народа беше осветен и раздаден постен курбан: зрял боб и пържена риба.
Житие на св. Харалапий
Той бил свещеник в Магнисия, Мала Азия. Животът му бил непрестанно служение в любов на Христос и хората. Когато през 198 г. император Септимий Север започнал гонение срещу християните, епархът Лукиан извикал отец Харалампий и го заплашил с мъчения, ако не се отрече от християнската си вяра. Възрастният свещеник обаче му отговорил: "Ние, християните, се чувстваме добре в борба и война, така както смелите войници не търсят спокойната смърт в леглото, а желаят славен край в битка. Върху мене са белезите на старостта, но разберете, че в нашите борби всичко зависи от душата, решителността, себеотричането. Те не отслабват с възрастта, но остават винаги непокътнати и млади. Съмняваш ли се, епархе? Опитай и ще видиш, как с благодатта на моя Господ Иисус Христос твоите неуморни служители ще се уморят без свещеникът Харалампий да те помоли за милост".
Изнервен от тези думи, епархът заповядал да го дерат жив. Той обаче вместо да крещи от болка, славел Бога за издръжливостта, която му давал. Тогава много от служителите на епарха, които гледали чудото, станали християни. Епархът се уплашил и освободил светеца.
По-късно самият император Север, като не можел да се справи с него, го обезглавил на 103-годишна възраст.
