Преди началото на Великия пост по традиция, установена не само у нас, но и сред други православни народи, се организират угощения и увеселения. Хората се събират с роднини и близки, споделят общи трапези, организират забавления за децата. Защо Църквата позволява тази веселба и ядене „за последно“? Неприемливо ли е за християните да се събират на трапези? Подобни въпроси са задавали и фарисеите на Иисус Христос, възмутени, че на трапезата около Него и учениците Му се събирали митари и грешници (Мат. 9:10). Но Богочовекът видимо е смятал, че трапезата, споделянето на обща храна, събира хората, прави ги по-близки, единомишленици, дава им възможност да участват в радостта на ближния си. След обръщането си Закхей поканил Иисус Христос и учениците Му у дома си на трапеза, същото направил и Левий (Лука 5:29), а в притчата за блудния син бащата организирал пир в чест на завърналото се чедо (Лука 15:23). В някои притчи царството Божие е оприличено на обща трапеза, която събира обичащите Бога (Мат. 8:11; Лука 13:29; Лука 22:30). Трапезата събира единомишленици, хора, които се радват да бъдат заедно. Затова големият син не иска да участва в пира, даден от бащата при завръщането на блудния по-малък брат, и предпочита да остане навън (Лука 15:28-29).
За християните събирането със семейството и приятелите на църковните празници е продължение на евхаристийната трапеза. Както там заедно в любов сме споделили Тялото и Кръвта Христови, така и след това отбелязваме заедно радостта от живота, даден ни от Бога.
На Заговезни, макар вниманието ни да е насочено към храната, всъщност тогава ние празнуваме прошката, която взаимно сме си поискали и сме си дали. Когато на сърцето е леко и между хората не тегне сянката на спотаената обида, те празнуват и се веселят заедно.
Шетнята около празника носи радост за цялото семейство, когато всички заедно подготвят трапезата и всеки дава своя принос. Това, в което следва да внимаваме, е да не се улисаме като Марта в "голяма шетня" (Лука 10:40) и да забравим „едното потребно“ (Лука 10:42), а да изберем "добрата част".
Обикновено за празника се приготвят запазените в семейството рецепти, наследени от баби и прабаби. Всяка домакиня си има свой специалитет, който приготвя, а след време и той минава в „преданието“ на семейството.
Затова в това издание на Постник-а сме решили да съберем с помощта на нашите читатели готварски рецепти с история - такива, които са запазени в семейството, които традиционно приготвяте по даден повод, които сте научили от любими и важни за вас хора.
Този път Постник-ът ще започне за излиза по-рано – за Заговезни. В навечерието на Прошка ще публикуваме първите рецепти с история, които ще можете да прибавите към вашите традиционни гозби за Заговезни. Така рецептите на вашето семейство ще се обогатят с тези на много други хора, събирали и запазили с любов гозби, носещи не само вкус и аромат, но и своя история. Като помним, че думата гозба идва от "гостба", т. е. най-вкусната храна е споделената с другите - нашите реални или виртуални гости.
Очакваме вашите рецепти на адрес: redaktori@dveribg.net
