Памет за любимия старец Назарий
Седмици наред вече не спираме да говорим за любимия старец архимандрит Назарий (Терзиев). И как да спрем? Можеш ли накара някого да спре да говори за любимия човек? Така и ние, духовните му чеда, искаме да говорим за него и неговите добродетели, защото чрез неговите трудове и молитви познахме Бога, кръстихме се, научихме се да живеем вярата си в нашия Господ и Спасител Иисус Христос, Комуто (и никому другиму) о. Назарий самоотвержено служи цял живот. От него се научихме и на благодарност към нашия духовен благодетел. Защото той едни спаси от духовна смърт, на други показа пътя на живота, на трети даде напътствия за смислен живот, на четвърти съхрани брака, на пети запази децата от духовна гибел, на шести даде смелост да не се огъват пред неправдата, на седми говори благо и ги спечели за Всеблагия Господ. Така можем да продължим до безброй, но важното е, че днес всички си спомняме с признателност за нашия духовен баща и благодарим на Бога, че ни го изпрати в трудни дни и времена, и години. Затова днес се събрахме както св. апостоли на успението на Божията майка, носени на облаците на нашата обич „от Изтока и Запада, и Севера, и Юга“, за да се помолим заедно за упокоението на душата на приснопаметния старец Назарий.
Днес е четиридесетият ден от кончината му.
Затова в неговата обител, която е всъщност обителта на св. архангели, днес беше отслужена архиерейска св. Литургия от Знеполски епископ Йоан, софийски викарий. Най-високо издигнал се (засега) в църковната йерархия, този духовен син на о. Назарий служи вдъхновено, а заедно с него в свещенодействието и молитвата бяха десетки монаси и свещеници от Света гора и цялата страна, монахини, сестри и братя, съставящи така нареченото „Кокалско братство“. Накрая архиереят извърши панихида за стареца и произнесе прочувствено слово за общия духовен отец. След това на гроба беше отслужен трисагий и се извърши т. нар. равнение на гроба. После всички имаха възможност за сетен път да споделят благодарни спомени и тихата си мъка по напусналия ни отец архимандрит Назарий, за да отиде „там, дето няма болка скръб и въздишка“.
Бог да го прости!
Снимки: Пенка Борисова
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/33xw8
