На 77 години ни напусна един от най-големите родни майстори на дърворезбата Кънчо Цанев.
Приживе той получи много титли и отличия. От 1983 г. е професор, а 4 години по-късно е обявен за народен художник. През 1999 г. получава наградата на СБХ за цялостно творчество. Титлите обаче са само празен звук, ако зад тях не стои душата на твореца. А Кънчо Цанев остави завинаги не само четири години от живота си, но и част от своята душа в Смолян. През 2002-2006 г. професор Цанев изработи големия иконостас, царския трон и амвона на храм "Свети Висарион Смоленски" в Смолян.
В това няма нищо чудно. Творецът е роден в Трявна - Алма матер на българските "марангози", както са се наричали някога майсторите на иконостаси и въобще дърворезбарите (всъщност тур. marangoz означава дърводелец – б. р.). Дърводелци са били и баща му, и дядо му. Кънчо хваща длетото 14-годишен, постъпвайки в училището по приложни занаяти в родния му град.
Днес е трудно да се прецени, кои са най-значимите от художествена гледна точка негови творби. Без съмнение ще се запомнят прочутият таван със слънцето в резиденция "Бояна", таваните на посолството ни в Москва, както и дърворезбите му в НДК.
От 1994 г. майсторът започва да прави църковни олтари. В "Свети Висарион Смоленски" беше седмият му иконостас, но точно той се превърна в неговия шедьовър. Кънчо Цанев се отнасяше с нужното уважение към вярата. Но имаше свои резерви към художествените й канони. Смяташе, че те са задължителни за реда и мястото на иконите в иконостаса. Но всичко друго е въпрос на личните разбирания на майстора.
А Кънчо търсеше красота в хармонията. Винаги се стремеше пропорциите на неговите иконостаси да се съотнасят с мащаба и архитектурните особености на съответния храм. Самите иконостаси пък той издигаше по своему и като строеж - не хоризонтално, а вертикално, за да бъдат те по-устойчиви като цяло.
Цанев направи революция и по отношение на използвания материал. Той замени традиционните орех и липа, с които се работи лесно, но и лесно стават жертва на дървоядите, с бялата мура. Която, по неговите думи, се обработва трудно, но има свой цвят, даващ различни патини и оттенъци. Защото не се нуждае от импрегнация, а само от лак. Нетрадиционна е и орнаментиката, с която Цанков украсяваше иконостасите си. Той не се притесняваше да изрязва митични птици и животни, черпейки вдъхновение от църквата на Хрельовата кула в Рилския манастир. А вместо традиционните риби или змейове, които са пазители на надолтарния кръст, в смолянската катедрала той композира два лъва - като извечния български символ на свободата. Затова неговият иконостас наистина ще се помни от поколенията не само със своите величествени размери (височина 7 метра и ширина 14 метра), в който иконите от царския ред са високи почти в естествен ръст. Защото той постигна главната литургична цел на всеки олтар - да бъде символ на преградата между земното и Божественото. Та когато богомолецът се изправи днес пред него, да почувства вечността на света, който го очаква в отвъдното.
"Мога да кажа смело, че съм щастлив човек, заяви веднъж пред "Стандарт" творецът. Защото цял живот съм правил това, което обичам. И се надявам, че съм успял да предам тази любов не само на сина си Роберт, но и на моите студенти."
Вярваме, че Кънчо наистина е живял така. И затова навярно и Бог ще бъде милостив към него. И ще му позволи да издълбае последния си олтар пред Своя престол.
Почивай в мир, маестро!
От 1994 г. майсторът започва да прави църковни олтари. В "Свети Висарион Смоленски" беше седмият му иконостас, но точно той се превърна в неговия шедьовър. Кънчо Цанев се отнасяше с нужното уважение към вярата. Но имаше свои резерви към художествените й канони. Смяташе, че те са задължителни за реда и мястото на иконите в иконостаса. Но всичко друго е въпрос на личните разбирания на майстора.
А Кънчо търсеше красота в хармонията. Винаги се стремеше пропорциите на неговите иконостаси да се съотнасят с мащаба и архитектурните особености на съответния храм. Самите иконостаси пък той издигаше по своему и като строеж - не хоризонтално, а вертикално, за да бъдат те по-устойчиви като цяло.
Цанев направи революция и по отношение на използвания материал. Той замени традиционните орех и липа, с които се работи лесно, но и лесно стават жертва на дървоядите, с бялата мура. Която, по неговите думи, се обработва трудно, но има свой цвят, даващ различни патини и оттенъци. Защото не се нуждае от импрегнация, а само от лак. Нетрадиционна е и орнаментиката, с която Цанков украсяваше иконостасите си. Той не се притесняваше да изрязва митични птици и животни, черпейки вдъхновение от църквата на Хрельовата кула в Рилския манастир. А вместо традиционните риби или змейове, които са пазители на надолтарния кръст, в смолянската катедрала той композира два лъва - като извечния български символ на свободата. Затова неговият иконостас наистина ще се помни от поколенията не само със своите величествени размери (височина 7 метра и ширина 14 метра), в който иконите от царския ред са високи почти в естествен ръст. Защото той постигна главната литургична цел на всеки олтар - да бъде символ на преградата между земното и Божественото. Та когато богомолецът се изправи днес пред него, да почувства вечността на света, който го очаква в отвъдното.
"Мога да кажа смело, че съм щастлив човек, заяви веднъж пред "Стандарт" творецът. Защото цял живот съм правил това, което обичам. И се надявам, че съм успял да предам тази любов не само на сина си Роберт, но и на моите студенти."
Вярваме, че Кънчо наистина е живял така. И затова навярно и Бог ще бъде милостив към него. И ще му позволи да издълбае последния си олтар пред Своя престол.
Почивай в мир, маестро!
