В началото на месеца една новина мина почти незабелязана от читателите на нашия сайт. Рейтингът й е показателно нисък. "Най-старият манастир в Молдова е възстановен" вероятно не интересува много читатели - някакъв манастир в някаква страна...
А става дума за един манастир, който е свързан тясно и с нашата национална история. Става дума за Киприяновския манастир, който векове наред е бил метох на Зографския български манастир "Св. великомъченик Георги" на Атон. Става дума за манастир, в който са живели много български духовници, който е подпомагал всестранно и богато живота на зографските братя. В този манастир през зимата на 1852-1853 г. пребивава за известно време и просветеният български духовник Натанаил от Възраждането, по-късно Охридски и Пловдивски митрополит (1820-1906 г.).
Е, после дошла революцията в Русия, отнели манастира от зографското братство, пък после - като в много манастири по онова време в онази страна...
Но тъкмо затова рекох да напиша тази бележчица, защото писано най-много помнело. Особено ако се прочете!
Ето какво може да се прочете пък в "Жизнеописание Митрополита Охридо-Пловдивскаго Натанаила (Автобиографични бѣлѣжки)":
...Понеже бѣше нуждно да пиша въ Петербургъ и да чакамъ отъ Св. Синодъ разрѣшение, за да помина прѣзъ Бессарабия за Одесса, то найдохъ за полезно и необходимо да чакамъ това въ близулежащий до градъ Яшь Добровецкий монастирь, който принадлежаше, както се вече знае, на Святогорската Зогравска обитель. Въ монастиря пристигнахъ на 17 септември, отъ гдѣто и отправихъ писмото си до Св. Руский Синодъ като едноврѣменно писахъ и камергеру царскаго двора Андрею Николаевичу Муравьеву да ходатайствува за сѫщата цѣль. Разрѣшението получихъ на 20 декември. Прѣзъ това врѣме азъ прочетохъ всичкитѣ монастирски рѫкописни книги и документи на старо-българско нарѣчие и каквото намирахъ потрѣбно отъ нихъ, забѣлѣжвахъ го въ памятната си книжка.
Тука прѣведохъ отъ влашки на български житието на Преподобний Димитрий Бессарабский, на когото св. мощи цѣлокупни се намиратъ въ църквата Св. Димитрий, при святата Букурещска митрополия.
Тукъ написахъ и единъ проектъ, като каква сума пари годишно може да се събира отъ всичкитѣ българи-единородци въ България и Македония най-мало помощъ: какъ и за какво събраната сума да се употрѣбява и отъ кого. Проекта написахъ въ три екземпляра, отъ които единъ изпратихъ въ Браила, Милановичу, другъ въ Одесса — Ст. Д. Тошковичу, а третия задържахъ за себе си. Като получихъ позволението на Св. Синодъ, слѣдъ отпразднувание Господскитѣ Христови праздници, на 15 януарий 1853 година, опростихъ се съ Добровецкото Зографско братство (монастиръ) и прѣзъ Скулянска Застава, влезнахъ въ рускитѣ прѣдѣли, и отидохъ въ Киприяновский монастиръ, принадлежащий сѫщо на Святогорската Зогравска обитель. Тукъ ме чакаше да ме види незабравимийтъ ми духовенъ отецъ, воспитатель и благодѣтель, Манассий, на смъртний одръ лежащъ.
Нѣколко писма отъ Зографската обитель ме чакаха сѫщо тукъ. Въ тѣхъ братството ме приглашаваше да отида непрѣменно въ монастиря, по монастирски работи. Обаче, азъ бѣхъ рѣшенъ твьрдо да не напущамъ благодѣтеля си, чието положение бѣше безнадѣждно и отчаяно. Обаче, слѣдъ нѣколко дни дѣдо Манасий ме привика и начна да ми говори: "азъ, чадо, да оздравея, не е възможно; азъ ще умра; по ти, понеже обительта те вика, иди, и Божията благодать ще бѫде всегда съ тебе."
Съ слъзи на очитѣ си, трѣбваше да прѣклоня моята воля прѣдъ старцевата и тая на обителевото братство. И така, послѣ тридневното ми прѣбивание при одрътъ на изнемоглиятъ ми благодѣтель, се приготвихъ отново за пѫть. (http://ilinden.info/bmark/no/no_6.htm)
