В страната с най-силно нарасналата българска емиграция след 1989 г. – Испания – от няколко години съществуват две български православни църковни общини. Най-напред през 1997 г. беше основана общината в гр. Барселона, Каталуния, от ик. Иван Бонев от Кърджали.
О. Бонев работи най-напред като учител в Софийската духовна семинария, после става свещеник в гр. Кърджали. В първите години на разкола се увлича от лозунгите за обнова на БПЦ, но след това напуска разколническите среди и емигрира в Испания. Там работи като градинар, после като строител и постепенно организира българите да създадат църковна община. Избира се настоятелство, регистрират се по местния закон, успяват да получат от местния кардинал помещение за български параклис „Рождество Богородично“ в комплекса на една голяма римокатолическа църква в престижен квартал на града.
Междувременно о. Иван Бонев подава покайна молба до Пловдивски митрополит Арсений, с чието ходатайство по решение на Св. Синод бива приет в каноническия клир на БПЦ. По време на епархийския събор на Западно- и Средноевропейската епархия на 8 юни 2002 г. в гр. Мюнхен, Германия, БПЦО в Барселона е приета като част от епархията. По време на годишния конгрес на Световното дружество на новозаветните учени (SNTS, 1-5 август 2004 г.) в Барселона проф. Иван Желев, член на това дружество и директор на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерски съвет, посети и БПЦО в Барселона, присъства и на неделна св. Литургия. Оценката му за дейността на общината беше много висока.
Свещ. Сашо Великов беше свещеник в Плевен, Велико Търново и др., докато накрая емигрира със семейството си в Испания. Там се установява в гр. Валенсия и по същия път като о. Бонев (който всъщност е единственият правилен път на един свещеник, чувстващ в себе си призванието да служи на своя народ, дори и при нелеките условия на гурбетчийството) основава българска православна църковна община във Валенсия и получава признание от Западно- и Средноевропейския митрополит.
Най-накрая остана Мадрид, столицата на Испания. Там не се намериха достатъчно дейни българи, които да се организират, а и свещениците-гурбетчии (надявам се тази точна дума да не обиди никого) в Мадрид и около него не проявяват достатъчно голяма грижа за създаването на църковна община. О. Бонев от Барселона на 14.9.2004 г. отиде в Мадрид и заедно с българския посланик г-н Такев направиха опит да се основе община, но все още няма резултат. Надеждата сега е в свещ. Серафим (Пламен) Петров Вълков, чиято съпруга (също богослов) работи в Мадрид и двамата заедно с дейни православни християни, техни съмишленици, желаят да осъществят отдавнашното добро намерение за създаване на българска църковна община в испанската столица. Нека не просто им пожелаем успех, но да се молим Бог да просвети умовете и сърцата на повече българи, живеещи в тази далечна страна, да потърсят пътя към Божия храм, за да живеят наистина като православни християни, където и да се намират.
Накрая Двери напомня, че през тази година Дирекция „Вероизповедания“ на МС осигури минимална месечна парична помощ за свещениците ни в Европа. По начало обаче те са на самоиздръжка и работят, за да издържат себе си и семействата си. При това не вършат някаква „престижна“ работа, а са строители, градинари, рибари, болногледачи, чистачи. Защото срамен труд няма, щом човек честно си изкарва прехраната. Наистина, при това положение на нещата свещениците ни работят на седемдневна работна седмица, но това е техен личен избор и затова заслужават нашата подкрепа и похвала. А „Бог, Който вижда в скришно, ще им въздаде наяве“ (Мат. 6:4).
