Обръщението на Св. Синод към медиите за жалост не даде особен резултат. Неоснователните охулвания на патриарха и други духовници (предимно висши, низшите никого не интересуват!) продължават. Може би и ще продължат. Вестници и интернет-издания пишат най-различни небивалици, просто защото те са пикантни и помагат да се продава медията. Не сме за това, да се потулват грешките на висшето духовенство, когато те съблазняват душите на обикновените вярващи. Говорим за ония случаи, когато се измислят и тиражират небивалици, само и само да се очерни някой, който не ни е симпатичен, комуто завиждаме. Проблемът е обаче не с медиите, които нито имат спецалисти по църковните въпроси, нито редакторите им отбират кой кой е и защо е. Проблемът, значи, е с информаторите им. И както се досещате, те са хора от църковните среди. Това са служители на БПЦ на ниски постове, цял живот пренебрегвани и унижавани чрез свръхниските си заплати. Сред тях има и свещенослужители с големи амбиции и малки възможности (от редакция на голям вестник дори бяха посочили името на своя информатор по скандала с еп. Сионий!), които си отмъщават на някого или на всички висшестоящи, понеже не могат да се докопат до постовете им. Стилът на тези информатори е известен, не е трудно и да се отъждествят, да се идентифицират. За такова идентифициране най-много може да помогне самата информация, която те подават: хули ли се еди-кой си, значи хулителят е фен на знам-кой си. Затова може би е добре митрополитите да си стегнат редиците и информаторите. Да сключат джентълменско споразумение помежду си да не говорят един против друг пред своите обкръжения, понеже клеветническата информация е като бумеранг или според родната мъдрост - като нещо рядко, дето не можеш да хвърлиш камък в него и да не се изцапаш сам.
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3kr68
И рече старецът...
От изказванията на преподобния Порфирий Кавсокаливийски (Атонски):
„Когато Христос дойде в сърцето, животът се променя. Когато намериш Христос, това ти е достатъчно, не искаш нищо друго, замълчаваш. Ставаш различен човек.
Ти живееш навсякъде, където е Христос. Живееш в звездите, в безкрая, в небето с ангелите, със светците, на земята с хората, с растенията, с животните, с всички, с всичко.
Там, където има любов към Христос, самотата изчезва. Ти си спокоен, радостен, пълноценен. Без меланхолия, без болести, без притеснения, без тревожност, без мрак, без ад“.
Преп. Порфирий Кавсокаливийски
