„През последните двадесет години изключително се увеличи ... потребността на народа ни да чува официалната църковна позиция по актуалните проблеми на нашето време”, се казва в
последното Обръщение на Св. Синод. Вярно е. Тя, потребността, се е увеличила, ама позицията не се чува особено. А е добре да се чува и по въпроси, различни от религиозното образование, съвместното „съпружеско” съжителство или гей-парадите. Да се чуе позицията по актуални проблеми като демографската криза, емиграцията на младите хора, кризата в семейството, агресията в обществото, насилието между деца, идиотизма по пътищата, краха на доверието в институциите, комедийността на предупреждението "купуването и продаването на гласове е престъпление" и пр.! Или пък да се чуе църковната позиция за връзката между "глобалната финансова криза", в която все по-дълбоко ще навлизаме, и "персоналната духовна криза", от която все по-трудно ще излизаме. Но не се чува. Само отвреме навреме някой клирик току реши да се изяви с импровизация по определена тема, като например какъв грях е „ин витро-то”, от което тишината след това става още по-болезнена...
