Коментарите след публикации в медиите са един особен жанр писмено творчество. Не говоря за ония коментари, които нямат нищо общо с материала, под който са поместени, защото има и немалко от този вид, а за коментарите по същество. Едни от тях са обективни, при това написани от хора, които познават въпроса, засегнат в публикацията. Други пък са коментари за разтуха на самия пишещ, който от своя страна въобще не се интересува да допринесе нещо за разясняване на публикувания материал. За жалост твърде много коментари се пишат просто от желание да се „изплюе” коментиращият върху текста, върху неговия автор и комай върху всички около себе си. Доколкото имам впечатление от коментари и в чужди медии на различни езици, ние в тази насока сме водеща нация, макар че не ни е за похвала.
А иначе коментарите са нужни. Те са огледалото, в което авторът се оглежда и си вижда физиономията на човек и автор, само че не в личното огледалце, което винаги му казва, колко е красив и умен, а в едно доста по-обективно огледало. Жалкото е, че понякога това огледало е теденциозно изкривено. Обаче лошо няма: и да получи авторът някоя тенденциозна хула, това би могло да му послужи за смирение, стига да има такава християнска нагласа.
Важни са коментарите и за читателите, защото много често те имат възможността да прочетат нещо повече по въпроса, да видят „другата страна на монетата”, да се замислят и над други аспекти или просто да се убедят, колко е прав авторът на коментирания материал, независимо от коментарите в противна посока. Защото всеки си има ум в главата да преценява и да избира доброто, като отхвърля злото (срв. Ис. 7:15-16). А Иисус Христос много точно посочва: „Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро, а лошият човек от лошото съкровище на сърцето си изнася лошо” (Лк 6:45).
С други думи казано, коментарите се пишат, за да се четат; и е добре да се четат. Читателите все ще намерят нещо полезно и ценно в тях (макар понякога да трябва да се ровят за зрънцето в купа плява). А най-полезни са те за авторите, както и за отразяваните персонажи, доколкото те не са прекалено влюбени в собственото си огледалце и само в него да се оглеждат. В такъв случай няма да помогне нито начеващият Рождественски пост, нито постът, който персонажът заема!
