Варварското разрушаване на почти готовата църква в Аджария, на хълма Перия, до черноморския град Батуми, предизвика тревожно вълнение сред православното население на Грузия. Трябва да отбележим, че и представителите на другите традиционни религии в Грузия се отнесоха с неодобрение към разрушаването на този храм. Те прекрасно осъзнават, че ако нещата продължават така, рано или късно ще дойде и техният ред.
Добре е, че всичко завърши мирно - със среща между патриарх Илия ΙΙ и президента Саакашвили. Те се договориха храмът да бъде "възстановен", но с определени "поправки". Оказва се, че на това място властта искала да построи и Дом за бракосъчетания и затова нарекла случилото се "недоразумение". Всъщност не става ясно, защо след като са искали дом за бракосъчетания редом с църквата, тя е трябвало да бъде разрушена.
Властта "проучва" и досега не е проучила по чия заповед точно е била разрушен храмът, който трябваше да стане символ на Грузия с ключовото си високо разположение в близост до турската граница. Като в баснята, където лъвът не иска да накаже собственото си дете. Но в случая властта не се опитва дори да намери "изкупителна жертва", а просто приключва случая.
След като при режима на Гамсахурдия Грузия обявава независимост, в страната започва бум на строителството на църкви. Народът, след 70 годишно атеистическо робство масово се обърна към Църквата и не малка заслуга за това има лично патриархът-католикос Илия II.
Според всички социологически проучвания Православната църква в Грузия има най-висок рейтинг и това явно не устройва всички. Особено такива организации като "Института за свобода" и други подобни. Колкото и да е тъжно, след "революцията на розите" преди четири години определени реакционни сили насочиха ударите си тъкмо срещу Грузинската църква. Фактите в полза на това са многобройни. Да споменем само разгонването на енориашите на Глданската църква и погромът срещу храма, снемането на всички кръстове в Хашури и Чолоки, репресиите на губернатора на Самегрели-Сванети в Поти срещу строителството на сградата на епархията, безпрецедентното разрушаване на църквата в Перия...
Защо се случва всичко това. Предлагаме ви кратка историческа екскурзия:
След насилствената съветизация на Грузия през 1921 г. в страната започват да се преследват духовници, да се разрушават църкви и манастири. В червена Русия този процес бил започнал четири години по-рано и болшевиките вършели това по пряка заповед на Ленин. Така че според мнението на повечето грузински историци тези аналогични действия в Грузия не били плод на фантазията на местните болшевики, а се ръководети също от центъра. През 1917 г. в Грузия е имало 1130 действащи църкви и манастири, 2609 свещеници, 227 архидякони, 1006 дякони. Функционирали също 29 мъжки манастири с 1188 монаси и 6 женски манастири с 280 монахини. В Картли и Кахети имало само единични случаи на разрушаване на църкви, повече пострадали в това отношение Имерети, Самегрело и особено Гурия.
След като при режима на Гамсахурдия Грузия обявава независимост, в страната започва бум на строителството на църкви. Народът, след 70 годишно атеистическо робство масово се обърна към Църквата и не малка заслуга за това има лично патриархът-католикос Илия II.
Според всички социологически проучвания Православната църква в Грузия има най-висок рейтинг и това явно не устройва всички. Особено такива организации като "Института за свобода" и други подобни. Колкото и да е тъжно, след "революцията на розите" преди четири години определени реакционни сили насочиха ударите си тъкмо срещу Грузинската църква. Фактите в полза на това са многобройни. Да споменем само разгонването на енориашите на Глданската църква и погромът срещу храма, снемането на всички кръстове в Хашури и Чолоки, репресиите на губернатора на Самегрели-Сванети в Поти срещу строителството на сградата на епархията, безпрецедентното разрушаване на църквата в Перия...
Защо се случва всичко това. Предлагаме ви кратка историческа екскурзия:
След насилствената съветизация на Грузия през 1921 г. в страната започват да се преследват духовници, да се разрушават църкви и манастири. В червена Русия този процес бил започнал четири години по-рано и болшевиките вършели това по пряка заповед на Ленин. Така че според мнението на повечето грузински историци тези аналогични действия в Грузия не били плод на фантазията на местните болшевики, а се ръководети също от центъра. През 1917 г. в Грузия е имало 1130 действащи църкви и манастири, 2609 свещеници, 227 архидякони, 1006 дякони. Функционирали също 29 мъжки манастири с 1188 монаси и 6 женски манастири с 280 монахини. В Картли и Кахети имало само единични случаи на разрушаване на църкви, повече пострадали в това отношение Имерети, Самегрело и особено Гурия.
През 30-е години репресиите отстлабнали, защото Църквата била вече пречупена и не представлявала такава опасност за съветската власт. Тогавашният католикос-патриарх Христофор заел по-лоялна позиция по отношение на властта и затова болшевиките престанали да преследват църквата. През следващия период, предвид лоялното отношение на Църквата към властите, такива репресии не е имало.
Днес Грузинската църква се явява една от най-авторитетните институти в страната и на мнозина това никак не се харесва. Някои не го и крият и казват, че например, в Грузия "има твърде много православни". Случващото се днес има за цел дискредитацията на Църквата и на първо място ударите са насочени срещу управляващия сега патриарх. Силна църква не устройва днешните прозападни управляващи, както навремето болшевиките. Желаят да управляват Църквата, както контролират тотално останалите сфери в страната, и опитаха почвата за това, но за щастие неуспешно. Тогава разбраха, че докато Грузинската църква се ръководи от личност като Илия II, намеренията им не могат да се осъществят. Затова се предприемат най-различни опити той да бъде отстранен, каквато цел имаше предложението да се закрие патриаршията и вместо нея да се въведе синодално управление. Ясно е, че за тези кръгове патриархът е като буца на гърлото и затова не е изключено ударът да бъде насочен непосредствено върху него. Затова Синодът и паството трябва да го защитят на всяка цена, и то сега, защото после може и да бъде късно.
Благовест Инфо
Благовест Инфо
