1. Довчера ние се молехме за нашите баташки и новоселски мъченици. От днес те се молят за нас.
Довчера ние ги пазехме в сърцата си и така ще е винаги. От днес те ни закрилят от небето. Те са нашите ангели пазители.Довчера ние свидетелствахме за тях пред историята, пред времето и пред самите себе си. От днес те свидетелстват за нас пред Бога.До вчера ние се застъпвахме за тях: пред света и пред кръчмарските патриотари. И пред оная срамна дружинка, вдъхновена от своята духовна безграмотност и безпаметност, от презрението си към вяра и народ и от своята бездънна комплексарщина и непотребност, дружинка, която периодично се втурва да пренаписва историята ни, издевателства над народната памет и свяст, над народния подвиг и жертва; поругава, съди и осъжда без свян и съвест нашите светци, апостоли и първоучители, нашите мъченици, погинали за вяра и род, за народ и родина; назидава ни да се отречем от тях, да ги забравим и зачеркнем, което значи да отречем, забравим и зачеркнем себе си от миналото и от бъдещето.Довчера ние се застъпвахме за нашите свети мъченици. От днес те са нашите застъпници пред Бога.Тяхното място в олтара на паметта народна е вечно. От днес те са в небесния олтар. Те погинаха в храма Господен тук, на земята. От днес те са в небесния храм.Довчера те живееха във времето, бяха част от него, бяха самото време. От днес са извън и над времето. Във вечността. Времето ги роди, вечността ги избра.
Това е непрекъсваемото общение между човека и Бога, между земната и небесната църква, която е една в своята цялост.
Тази непрекъсваемост е смисълът и същността на прославлението на светците, просияли в нашата мъченическа история, в историята на светата Българска православна и Мъченическа църква. Това е смисълът и същността на канонизацията на баташките и новоселските мъченици.
Земната прослава е само потвърждение на това, което вече е - пред Бога и пред народа. Господ ги е прославил в небесата, ние ги прославяме на земята. Канонизацията е препотвърждаване на святост, заслужена пред Бога, известна на хората. И тази прослава не е път назад, а напред и нагоре.
2. Нашите мъченици не са случайна жертва на обстоятелствата.
Те не са “мними” жертви на някакво "мнимо" турско робство, на някакво благотворно "османско присъствие", на някакви "мними" главорези, "мними" злодеи и "мними" зверства, ужаси и гнусотии. Нашите мъченици и тяхната мъченическа гибел не са "национална митология", не са мит, измишльотина някаква. Нашите мъченици изначално са принесли себе си в жертва. За тях Бог и народ, вяра и държава са едно и също. Защото, ако не обичаш народа си, как ще обичаш Бога? И ако не обичаш отечеството си, как ще обичаш Бога? Жертвата за народа е "утеха и душеспасение", "неописана радост и награда", "святи дар и от Бога венец".
Тези думи са на Левски. Не всеки от тях е можел да ги изрече тъй завладяващо, но всеки от тях ги е носил в душата си с най-чиста, завладяваща вяра. И е свидетелствал за своята православна вяра с живота си. А мъченик за вярата е този, който свидетелства за нея. С живота си. И първите светци на християнството са мъчениците. Както и самият Исус Христос.
3. Кои са те, нашите небесни закрилници, светите новоселски мъченици?
Отец Никола Барбулов - "учител и презвитер с любомъдра душа... Той бе книголюбец, благополучен като учител, достоен като свещеник и възпита множество ученици... страдалец, умъртвен в страшни мъки без да се отрече от вярата си".
Отец Георги Дългодрейски - "воин Христов, сякаш втори свети Георги, той се опълчи не само срещу мисления, а и срещу живия враг на кръста... не себе си бранеше, не за себе си мислеше, а как да забави пълчищата зверове и да даде на слабите и безпомощните поне малко време, та да избягат или да се скрият от свирепите неверници.
"Дома Господен пазеше той и прие посичането като благодат, защото знаеше, че чрез него получава вечния живот" (из житието на новоселските мъченици).
Майка Сусана, игумения на девическия манастир "Св. Троица", посечена пред патронната икона, монахините, тези ангелски създания, поругани, ослепени, изгорени - София, Елисавета, Ефросиния, Христина, Калиста и Екатерина, и послушницата Сусана.
И още 700. В Ново село, Кръвеник и Батошево.
4. Кои са те, нашите небесни закрилници, светите новомъченици баташки?
Трендафил Керелов, на 76 г., кмет на Батак, крехък, иконоподобен (тъй го е нарисувал Станислав Доспевски малко преди страшната гибел), набучен на копие и опечен жив като агнец.
Отец Нейчо, на 55 г., и неговите 7 дъщери. Петър Горанов, на 55, Катерина Стефанова, на 3, Ангел Продюв, на 15, Филю Лазаров, на 38, Георги Филюв, на 1, Злата Трендафилова, на 70 г., Елена Илиева, на 10, Катерина Ангетова, на 1, Мария Тодорова, на 2, Ана Хрискова, на 45, Дора Ташова, на 18, и сестра й Зоча, на 14, Петра Бузева, на 90 г., Мария Георгиева, на 4, и братчето й Нистор, на 1, Иван и Катерина Костадинови, на 18, Георги Нещярев, на 70 и Георги Нещярев, на 12, Катерина Георгиева, на 23, Петра Вранкова, на 6 месеца, Иван Колюв, на година и половина, Митю Марин, на 60, целият Балинов род, на възраст от 1 до 68 г., Атанас Мангърров, на 23, сечен на части, Елена Николова, на 16, Гина Димова, на 75, Ангел Илиев, на 6 месеца, Тянка Гюрова, на 19, Стоянка, Катерина, Мария и Дяля Георгеви, на възраст от 1 до 8 години...
Най-възрастният е дядо Дойко Климентов - на 105 г. Най-мъничките - Мария Димитрова, на 3 месеца, Ванчо Вранков и Петра Илиева, на 2 месеца, Юрдан Андреев, на 1 месец, и едно дете на 3 дни, некръстено, но получило най-страшното кръщение... и децата, изтръгнати от майчините утроби... тях къде да ги вчислим... И още 5 хиляди в Батак. Според Макгахан - 8 хиляди.
5. Това са нашите небесни закрилници. Свещеници и учители, монахини и млади майки, монаси и овчари, ковачи и зографи, търговци и орачи, с цървули и навуща, в расо и слънчеви родопски престилки, с кръст и кама, с Библия и револвер. Достолепни старци и пеленачета, момченца и момиченца, юноши и девойчета, моми и момци, булки и невести, бащи и братя. Простреляни, посечени, с избодени очи, с отрязани ръце и крака, обезглавени, набити на кол, живи изгорени, похулени, поругани.
Имали са избор. Или да се отрекат от вярата си, което значи от себе си и от народа си, и като живи мъртъвци да живеят. Или да погинат мъченически. И те са избрали. Изначално. Както други българи са избрали преди тях - техните имена са неизброими, кървавият списък започва от 1364 г.
И този избор е тяхната святост.
6. Нашите светци и мъченици, нашите покровители небесни са живи. И техните живи очи ни гледат от иконите. Не ние гледаме иконите, те нас гледат. И ни виждат.
Из житието на светите баташки новомъченици:
"Бедно е човешкото слово да изкаже величието на техния подвиг. Повече подобава, когато се споменава тяхното име, да се застане на колене, очите да източат извори от сълзи на умиление и гърдите да изтръгнат ураган от въздишки... Турците хванали отец Петър и му отрязали главата. Дошъл ред и на отец Нейчо. Турците искали свещеникът на всяка цена да се потурчи... Свещеникът отказал... отсекли му ръцете, изболи му очите…"Чалма или брадва?"... Побеснелите башибозуци обезглавили пред очите му една от дъщерите му, после другата, третата и така до седмата му дъщеря... Не надянал омразната чалма...
От Богдановата къща, този дом на страданието, се започнало и клането... Отсечените глави и отделените от тях тела хвърляли на две грамадни купчини около дръвника, палачите се сменяли… След време се разбрало, че един дръвник не стига за толкова много народ и донесли още два... Турците хладнокръвно са изваждали младенците от люлките с острието на щика, и като са ги прехвърляли няколко пъти от щик на щик като топка, хвърляли ги в лицето на ридаещите майки... Носели по улиците деца, нанизани на щиковете... "Рахил плачеше за децата си и не искаше да се утеши, защото ги няма" ( Мат. 2:18)... евангелският Ирод детеубиец се оказал по-милостив от Ирод Отомански, защото оставил майките и бременните жени живи…
В църквата "Света Неделя"... куршумите запищели със смъртоносните си песни и мъже, жени и деца захванали да падат като покосена пшеница... Адът се издигнал от преизподнята и се настанил в Баташката черква... Думите, с които наченали клането, били: "Гиди москов гяурлар!"... Кръвта потекла, запръскала иконите на светците и се проливала върху телата на падналите...
На 4 май... Ахмед ага подбрал тристата мъже, та ги докарал до изгореното училище. Там ги изклали един по един на дървения мост на реката срещу училището... Телата падали от едната страна на моста, а главите от другата..."
