След безуспешното заседание на Междуправославната подготвителна комисия за Всеправославния събор в много правослани църкви преобладава изненада, разочарование и огорчение. Заседанието на представителите на всичките шестнайсет поместни православни църкви не можа да постигне никакво единство по последните два въпроса (от дневния ред на бъдещия събор – б. р.), което единство е доста важно, за да може да се свика Всеправославният събор. Става дума за процедурата за получаване на автокефалия и за реда на църквите в диптисите. В комюникето, което подписа председателсващият комисията - митрополитът на Пергам Йоан (Зизюлас, Цариградска патриаршия), се казва: „Комисията установи, че не беше възможно да се намери единодушно решение по тези въпроси”. Особено неудовлетворение има сред църквите, принадлежащи към гръцката традиция. Освен Цариградската патриаршия това са трите древни патриаршии – на Александрия, Антиохия и Йерусалим, както и автокефалните архиепископии на Кипър, Атина и Тирана.
Огорчението идва от позициите на Руската и Румънската патриаршия. Според гръцки източници тези две патриаршии прекалено са подчертали „своите национални и геополитически интереси” във вреда на единството на Православието. Москва дори дала да се разбере, че позовавайки се на сегашното си положение и величина оспорва първото място на Цариградската патриаршия в Православието. Това предизвика безпокойство сред гръкоезичния блок. Кипърският архиепископ Хризостом се въздържа да коментира развитието, което беше окачествено от близки до църквата среди като „задънена улица”. В Никозия Руската църква била изрично обвинена в това, че не е могло да се постигне никакво единство. Кипърска църква изисквала да не бъде поставяна на десето място в диптисите, а на шесто, където сега се намира Сръбската църква. В Никозия „останали с впечатлението”, че предвид факта, че Кипърската църква е основана чрез вселенски събор, Сръбската църква е съгласна да се премести по-надолу, като отиде на следващото (седмо) място. Всъщност се подчертава, че на Кипър се полагало петото място, на което сега се намира Руската църква, но „не трябвало да се стига до конфронтации”. Русия отдавна отрича шестото място на Сръбската църква и го приписва на Грузинската, нещо, което досега гръцките църкви не приемат.
Въпреки че заседанието в Шамбези (до Женева) приключи преди седмица, малко са публичните реакции. Светият Синод на Цариградската патриаршия преди няколко дена се занима с неуспеха на срещата, но не публикува никакво съобщение. В Атина се говори, че Православието е изпратило на света „лошо послание за себе си, послание за липса на единство и наличие на съперничество”; не са били показани „простотата на сърцето и духът на любов в Христа”, които си пожела атинският архиепископ Йероним. „Православието попада в самоизолация” се казва в Цариград.
Никой от Московската патриаршия тези дни не е коментирал фиаското на срещата в Шамбези. Руската делегация беше ръководена от „втория човек” на Църквата – Волоколамския митрополит Иларион (Алфеев). С него беше архиепископът на Берлин, Германия и Великобритания – Марк Арндт, който е силно консервативен и е ориентиран срещу Цариград. Той е йерарх на Руската задгранична църква, която винаги е имала явни резерви спрямо Цариградската патриаршия. В Цариград се набляга на това, че „зилотският интернационал” е заинтересуван да се осуети Всеправославният събор. Сега неговото свикване е остава за неизвестно бъдеще, въпреки че до неотдавна имаше оптимизъм, ако не през тази, то през следващата година той да се състои.
Превод: Анна Маринова
