Началото на Поста ми дава повод да припомня този богослужебен текст, който се пее днес в църква и който ни дава кратка „рецепта“ за това, как се пости.
Стиховна стихира за понеделника от Първата седмица на Великия пост
Да постим с пост приятен, на Господа благоугоден. Истинският пост е отдалечаване от злото, задържане на езика, успокояване на гнева, отлъчване от похотта, одумването, лъжата и клетвопрестъпването. Лишаването от всичко това е пост истински и благоприятен.
Постимся постом приятным, благоугодным Господеви: истинный пост есть злых отчуждение, воздержание языка, ярости отложение, похотей отлучение, оглаголания, лжи и клятвопреступления. Сих оскудение, пост истинный есть и благоприятный.
Да си пожелаем да постим именно по този начин, независимо от това ядем ли, не ядем ли и какво ядем. Неслучайно точно за вчерашния ден – Неделя сиропустна – Църквата е избрала в храма да се четат думите на апостола: „… който яде, да не презира оногова, който не яде; и който не яде, да не осъжда оногова, който яде, понеже Бог го е приел“ (Рим. 14:3).
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3khp8
И рече старецът...
Когато някой е смутен и опечален под предлог, че върши нещо добро и полезно за душата, и се гневи на своя ближен, то очевидно е, че това не е угодно на Бога: защото всичко, що е от Бога, служи за мир и полза и води човека към смирение и самоукорение.
Св. Варсануфий Велики
| Словото стана плът |
|---|













