В „Шейново” за пръв път попаднах на ексхибиционист. Идваше някакъв извратеняк в двора на болницата, подсвиркваше и родилките заставаха на прозорците. Всяка от тях си мислеше, че това може да е мъжът й. А оня се осветяваше с фенерче, вършейки пъкленото си дело. Наставаха кански писъци. Най-малко това искаха да виждат в тоя момент току-що родилите жени.
От толкова много пищене ми се бяха опънали нервите така, че когато другите ги изписаха и аз останах в стаята сама, цяла нощ не мигнах и косата ми настръхваше и при най-малкия шум. Колкото и да се стараех да се убеждавам разумно и логично, че дори и да влезе в болницата, вероятността да дойде точно при мен е много малка, ужасът ми бе непреодолим. Това беше в далечната 1975 година и аз бях съвсем млада майка. След това се озлобих към тия хора. Щях да залея един с вряло кафе, но съобразих, че съм с високи токове и няма да успея да избягам достатъчно бързо. Току-що се бях причастила и много ми се сгади от него... Друг гоних с камъни като куче. След това ми стана жал, защото нещастникът се беше приготвил да изскача от храстите пред общежитието на слепите и си въобразяваше, че някой го вижда.
Подобно гнусно нахлуване в личното пространство ми подготвят и гейовете със своя парад. Наложи се да сменя цялата си програма и да се съобразя с тях. Не мога да заведа внучката си на разходка и в църква, защото не зная как да й обясня какви са тия, които ще ни се наложи да срещнем по централните улици. Ще съм благодарна на всеки, който ми каже какво логично обяснение мога да дам на тригодишното дете, без превърна този публичен оргазъм в обществено събитие. То трябва да звучи правдоподобно, добронамерено и достатъчно разумно, а не да обяснява нещо недобронамерено и явно неразумно. Децата на тази възраст питат непрекъснато за всичко, а аз нямам какво да отговоря. Не мога да кажа на детето истината: че това са едни нагли хора, които са решили да натрапват на останалите гениталиите си и се стараят да превърнат начина, по който се съешават (който на всичкото отгоре е и ненормален) в политически въпрос. Ако това бяха болни хора, които протестират пред здравната каса за лекарства, приемам масовата им изява. Ако бяха каещи се, които желаят да поправят живота си, бих се помолила с тях. Та никой не е съвършен! Но парадирането с извратеността - защото парадът им е точно това - не може да бъде приет по друг начин, освен като агресия спрямо нормалните хора. Иска някой да се лансира, ама за нищо не го бива. Останали са му две леви ръце, мързел, революционна решителност и... задните части. И ето шанс и за него да се покаже по телевизията, да вдигне шум около себе си, да се прави на онеправдан, да се прочуе като жертва. Това е истината, но как да я кажеш на едно дете?
