Вземам отношение по „Обръщение(то)”, тъй като в него се споменава моето име и ми се приписват действия и намерения, които не отговарят на истината. Валентин Ноцков твърди, че водя дело срещу църквата с цел да я приватизирам, да я направя моя собственост. Това е лъжа. Делото е срещу Валентин Ноцков, който злоупотреби с доверието на част от нас, създателите на църквата „Св. Иван Рилски” в Чикаго, и грубо потъпка нашето човешко достойнство. Като ответници са призовани и още неколцина, които волно или неволно се поставиха в негова услуга.
Как се започна? Цитат от твое интервю, Валентине: „Когато за трети път не ми позволиха да вляза в църквата “Св. София”, хората, които бяха с мене, ми казаха: ”Отец, ние няма да нахалстваме, а започваме да градим нова православна църква...”. Обърни внимание на думите си: хората, които бяха с тебе, казаха, че ще строят нова църква, не ти, както в последните години твърдиш! Не прави помен с чужда пита, казва народът! Един от тези хора беше Камен Антонов, чието име ти отдавна забрави, независимо че те подслони в собствения си дом.
За някои от другите хора, които направиха възможно църквата да я има и да се утвърди като духовно и културно-просветно средище за българите в Чикаго, пак ще цитарам Валентин: „...ще ви кажа някои имена, които се отличиха във всеобщата грижа. Сънародникът ни, който предостави салона на детската градина, е вицепрезидентът на църковното настоятелство - господин Георги Иванов. Секретар е Наско Гелев, а касиерът и неговата съпруга, които търчат денем и нощем по различните въпроси, са госпожа Катерина и господин Крум Гъркови...”.
Към тези имена, Валентине, могат да бъдат добавени още десетки – „хубавите Яни”, учителките, които поставиха началото на лицензираното училище в църквата (ти беше най-върл противник на това, а сега се пъчиш, че ти си го създал), тези които създадоха театралната трупа „Апостолите”, тези които искаха в църквата не само да се проповядват, но и да се въведат като практика основните християнски добродетели като милосърдие и благотворителност.
Питам те: Къде са тези хора сега? И колко много още ти прогони! Помни притчата за сълзата!
Уважаеми сънародници, делото, което аз и моите подръжници (наречени в „Обръщение(то)” „компания”) водим, не е против църквата. Делото не е, за да стана собственик на църквата - опазил ме Бог от подобна мисъл! - както Валентин тенденциозно, манипулативно и преди всичко невярно внушава. За какво е делото, може да се види от исканията ни, депозирани в съда и много добре известни на г-н Ноцков. Най-общо те са: 1) възстановяване на неправомерно отстранените членове на настоятелстото; 2) възстановяване на членството на повече от 40 енориаши, изключени за това, че подписаха петиция с искане за провеждане на годишното отчетно-изборно събрание през 2005 г., (което той провали, довеждайки пак полиция и запечатвайки вратата на църквата); и 3) да се насрочи общо събрание под наблюдението на съда. Това е. Тъй като тези исканията засягат църквата като организация с идеална цел, както е по регистрация, нейното име е упоменато също. Изненадан съм, че подписващите се заедно с него под „Обръщение(то)” не са се запознали с материалите по делото и се оставят да бъдат заблуждавани. НЕ ЛЪЖИ, Валентите, ГОВОРИ ИСТИНАТА!
Виждате, че искането е за общо събрание, което да реши кой ще бъде в настоятелството, кой ще бъде президент и всички нерешени до ден днешен въпроси. Не те да бъдат решавани от Валентин Ноцков и от все повече намаляващото негово обкръжение. Нали самият г-н Ноцков споменава в „Обръщение(то)”, че живеем в демократична Америка! Той, който инсценира моето отстраняване в типичен комунистически стил – без право на самозащита и лиши от правото им да бъдат членове на църквата повече от 40 души, че поискаха събрание, си позволява да говори за демокрация! На това се казва лицемерие и демагогия. Има ли нещо нередно в нашите претенции? В това, че искаме всички ние, българите в Чикаго, да имаме правото на глас за настоящето и бъдещето на нашата църква? Ако вие, драги сънародници, споделяте нашите искания, бъдете част от нас.
Недоумявам, че в това „Обръщение” ти, Валентине, отделяш толкова място на отец Божидар и неговото освобождаване от Православната църква в Америка, а за твоето собствено освобождаване не казваш нищо. Та нали и ти си лишен от ПЦА да извършваш ВСЯКАКВИ църковни служби и обреди?! Та нали ти си разпопен от Българската православна църква без правото да носиш расо, да слагаш епитрахил и да заставаш пред олтар с кадилница?! Ако се добави и разпопването ти от Пимен, ти вероятно си единственият свещеник в Православието, наказан от три места. Сега заблуждаваш хората, че наказанието ти било временно. ПЦА работели върху ситуацията и скоро то ще бъде отменено (защо пък те и от тях, като е наложено от БПЦ?). Че си бил пенсионер и юрисдикцията на Българската православна църква не се простира повече върху тебе. След потвърждаването на осъдителната ти присъда от Светия Синод на БПЦ с писмото от 17 Октомври 2008 г. твоят случай е приключен за всички православни църкви. Ти си разпопен ЗАВИНАГИ. Ти нямаш нито канонично (законно), нито морално право да се титулуваш свещеноиконом и нямаш право на свещенослужение от никакъв вид. Защо заблуждаваш народа, Валентине? Срамота е и е грехота!
От „Обръщение(то)” и от други места научавам, че върви подписка с искане за провеждане на общо-българско събрание за проблемите в църквата „Свети Иван Рилски” в Чикаго. Събрани били повече от 2000 подписа. Поздравления към тези хора за загрижеността им към проблемите, засягащи цялата наша българска общност.
За сведение на нашите сънародници, ние потърсихме връзка с хората около Валентин Ноцков в желанието си да намерим общ език и решение. Те не поеха протегнатата ни ръка. Независимо от това ние оставаме отворени за диалог в името и единството на Българската православна църква и за доброто на българската общност в Чикаго.
С уважение към всички родолюбиви българи, за които българската национална идентичност не е празна фраза.
Георги Иванов и „компания”
Ктитор
Неправомерно отстранен като председател на църковното настоятеилство на църквата Св. Иван Рилски – Чикаго
Вижте също нашия Редакционен коментар "До Чикаго, а назад"
