Живеем в 21 век – век, когато романтиката в писането на писмо и изпращането му по пощенски гълъб отстъпи назад за сметка на новите средства за комуникация: Интернет, мобилни телефони и др. Медии като книгите, списанията, вестниците, радиото и телевизията вече са класика. От деца хората използват новите комуникации и техните големи възможности. Наистина нашето общество е отлично информирано за това, къде какво става по света и дори в космоса и в морските дълбини. Но все повече и повече се усеща глад по истинското общуване (лице с лице), както и глад по Бога. Този глад по Бога трябва и може да бъде заситен от Христос в Църква, която от векове не само проповядва Неговото учение, но и причастява вярващите с Неговата кръв и плът, като по този начин ги води към тяхното обожение.
В Църквата човек открива живия Бог, Който е вечен и неизказан, но човек открива и това, че Този Бог се е разкрил на хората чрез Свещеното Писание на Стария и Новия Завет, а и това, че Сам Бог Слово, второто лице на Св. Троица, се въплъти и стана истински човек. Неговото рождение, проповед, кръстна смърт, възкресение и възнесение са били и са проповядвани от Христовата Църква по най-различни начини и с най-различни средства. Така че Църквата в проповедите си (устни и писмени), чрез иконите и музиката си е успявала през вековете да открие адекватни медии (посредници), за да преподаде чрез тях Христовото благовестие.
Съвсем естествено е да очакваме, че нашите синодални архиереи, като приемници на св. апостоли и имащи служението и задължението да надзирават (епископ буквално означава надзорник) верните и да ги наставляват, ще използват съвремените медии (посредници), за да преподадат вярно словото на истината /2 Тим. 2:15/. Затова изненадващ беше както отказът на Св. Синод да разреши на сегашната медия телевизия „Вяра” да носи името телевизия „Православие”, така и липсата на интерес към тази прохождаща медия, която, макар че се излъчва по кабел и от малко кабелни оператори, има голям потенциал и бъдеще.
Последица от отказа на Св. Синод поне да благослови и да подпомага с каквото може директора и екипа на телевизия „Вяра” е фактът, че сега директор на телевизия „Вяра” е Благовест Белев, който е бил протестантски пастор в гр. Ямбол. Но не толкова е смущаващ фактът, че един бивш протестантски пастор е изпълнителен директор на телевизия „Вяра” (в чийто екип има няколко познаващи вярата си православни християни), колкото това, че той е личен приятел на Пламен Цолов (приятелство, което се афишира открито от Б. Белев).
Пламен Цолов е пастор на харизматичната петдесетна общност „Ново поколение”, която общност, за разлика от традиционните петдесетнически църкви, се отличава със смущаващи практики като шумно и бурно крещене на т. нар. непознати езици, използване на силна музика, повтаряне на едни и същи фрази от пастор Цолов и др.
Откакто програмен директор на телевизия „Вяра” е Благовест Белев, пастор Пламен Цолов е редовен проповедник в предавания на телевизия "Вяра".
Надяваме се изнесеното от нас да предизвика поне размисъл и съжаление в синодалните архиереи и наши архипастири, за да си извадят поуката, че когато те не надзирават стадото или в случая дадена медия, в чиято програмна схема има православни предавания, водени от православни християни, то в бъдеще тази или друга някоя (по дух православна) медия може да бъде завладяна от нетрадиционни и дори сектантски учения.
В телевизия „Вяра”, както споменахме, работят православни християни и има православни предавания. Можем да се надяваме само и единствено на добрината и на толерантността на Бл. Белев към работещите в неговата медия православни вярващи, че те няма да бъдат нито уволнени, нито пък ще им бъдат налагани неправославни възгледи.
И, разбира се, надеждата ни най-вече е на Бога, Който няма да остави православните сътрудници на телевизия "Вяра" и няма да ги забрави. Така те няма да се почувстват сами дори и ако нашите епископи не обръщат внимание на равноапостолните опити на православните в телевизия „Вяра” да катехизират нашето общество. Защото, както обществото ни, така и голяма част от вярващите не знаят в Кого и в какво са повярали.
Съвсем естествено е да очакваме, че нашите синодални архиереи, като приемници на св. апостоли и имащи служението и задължението да надзирават (епископ буквално означава надзорник) верните и да ги наставляват, ще използват съвремените медии (посредници), за да преподадат вярно словото на истината /2 Тим. 2:15/. Затова изненадващ беше както отказът на Св. Синод да разреши на сегашната медия телевизия „Вяра” да носи името телевизия „Православие”, така и липсата на интерес към тази прохождаща медия, която, макар че се излъчва по кабел и от малко кабелни оператори, има голям потенциал и бъдеще.
Последица от отказа на Св. Синод поне да благослови и да подпомага с каквото може директора и екипа на телевизия „Вяра” е фактът, че сега директор на телевизия „Вяра” е Благовест Белев, който е бил протестантски пастор в гр. Ямбол. Но не толкова е смущаващ фактът, че един бивш протестантски пастор е изпълнителен директор на телевизия „Вяра” (в чийто екип има няколко познаващи вярата си православни християни), колкото това, че той е личен приятел на Пламен Цолов (приятелство, което се афишира открито от Б. Белев).
Пламен Цолов е пастор на харизматичната петдесетна общност „Ново поколение”, която общност, за разлика от традиционните петдесетнически църкви, се отличава със смущаващи практики като шумно и бурно крещене на т. нар. непознати езици, използване на силна музика, повтаряне на едни и същи фрази от пастор Цолов и др.
Откакто програмен директор на телевизия „Вяра” е Благовест Белев, пастор Пламен Цолов е редовен проповедник в предавания на телевизия "Вяра".
Надяваме се изнесеното от нас да предизвика поне размисъл и съжаление в синодалните архиереи и наши архипастири, за да си извадят поуката, че когато те не надзирават стадото или в случая дадена медия, в чиято програмна схема има православни предавания, водени от православни християни, то в бъдеще тази или друга някоя (по дух православна) медия може да бъде завладяна от нетрадиционни и дори сектантски учения.
В телевизия „Вяра”, както споменахме, работят православни християни и има православни предавания. Можем да се надяваме само и единствено на добрината и на толерантността на Бл. Белев към работещите в неговата медия православни вярващи, че те няма да бъдат нито уволнени, нито пък ще им бъдат налагани неправославни възгледи.
И, разбира се, надеждата ни най-вече е на Бога, Който няма да остави православните сътрудници на телевизия "Вяра" и няма да ги забрави. Така те няма да се почувстват сами дори и ако нашите епископи не обръщат внимание на равноапостолните опити на православните в телевизия „Вяра” да катехизират нашето общество. Защото, както обществото ни, така и голяма част от вярващите не знаят в Кого и в какво са повярали.
